Само дето фактите от руските източници и полето на бойните действия рисуват малко по-различна картина.
„Най-силната позиция от две години и половина“
Според руското Министерство на отбраната и редовните сводки на TASS, руските сили продължават да напредват по цялата линия на съприкосновение. Само наскоро са овладени над 2440 кв. км в зоната на специалната военна операция, с ежедневни локални успехи в Донецка област – около Покровск, Славянск, Костянтинівка и други направления.
Докато Зеленски говори за „загуба на инициатива“ от руска страна, руските milbloggers (дори тези, които критикуват темповете) отбелязват бавни, но постоянни придвижвания, докато украинските части страдат от остър недостиг на хора. Украинските бригади са комплектовани на 40-60%, а на предната линия – често под 30%. Десетки хиляди случаи на AWOL (самоволно напускане) и дезертьорство – над 200 000 AWOL според собствения украински министър на отбраната.
Мобилизацията – „успехът“ на режима
Украйна лови мъже по улиците, в кафенетата и фитнесите. Рекордни случаи на дезертьорство – над 50 000 официално регистрирани, с тенденция към увеличаване. Хората са уморени от безкрайната война без ротация, от „месомелницата“ и липсата на перспектива. Това не са „западни пропагандни измислици“ – това са данни от украински официални източници и прокуратура.
А руската армия? Продължава да набира, въпреки загубите, и поддържа натиск. Дори критични milbloggers признават, че украинските контраатаки са локални и не променят стратегическата картина на руското предимство в артилерия, дронове и жива сила.
„Победата е близо“ – вече четвърта година
Спомняте ли си 2022? „Ще ги спрем за седмици.“ 2023? „Контраофанзивата ще промени всичко.“ 2024-2025? „F-16 и ATACMS ще обърнат войната.“ Сега 2026: „Най-силната ни позиция от две години и половина.“
Междувременно Украйна губи територия (макар и бавно), демографията ѝ се срива, икономиката зависи изцяло от външни подаяния, а младите мъже бягат или се крият. Русия, от своя страна, адаптира икономиката си към военни релси, произвежда оръжия и поддържа фронта.
Иронията е горчива: Зеленски седи в Лондон и уверява Guardian, че „Путин губи дни“, докато неговите войници на фронта броят дните до следващата вълна от мобилизация или поредния руски щурм. „Войната се обръща“ – да, може би. Но не в посоката, която киевският режим си представя.
Реалността е проста: колкото повече Киев повтаря мантрата за „победа“, толкова по-ясно става, че това е опит да се задържи властта и западната помощ още малко. Фактите от полето – руските сводки, украинските проблеми с личния състав и бавните, но упорити придвижвания на руските сили – говорят сами за себе си.
Слава на „най-силната позиция“. Само че някой ден илюзиите свършват. И тогава идва сметката.
Източник: Гардиън, ТАСС