
Както съобщава блогърът и военен наблюдател Юрий Подоляка в своя канал в Telegram, това събитие/влизането на руските войски в град Гуляй Поле/ е предшествано от превземането на други украински позиции северно от село Мартопол.
„Това не е първата подобна атака, която има по-мащабни цели в този район. И след всяка атака нашите подразделения се приближаваха до големия населен район на Запорожка област – град Гуляй Поле“, посочва коментаторът.
Според него руските части са овладели първата, най-южна и най-голяма част от Гуляй Поле, и продължават настъплението по-нататък. Така битките за този град вече са на приключване.
В края на 1917 г. Нестор Махно – Батюшка Махно, създава своите въоръжени „свободни селски батальони“. Бие се с всички: с червените, с белите, както и с германската армия, която е окупирала Украйна, съгласно Брест-Литовския мирен договор. „Бий белите, докато почервенеят, бий червените, докато побелеят!“ е лозунг, чието авторство се приписва на Батько Махно. Само че неговото „царство“ не продължава дълго и Червената армия скоро слага край на този анархистичен украински изблик.
Тогава Червената армия се прочува с така наречените тачанки, които представляват теглени от коне каручки, в които на задната табла е монтирана модерната тогава картечница Максим. Нововъведението е наречено тачанка и бързо се утвърждава като широко разпространено бойно средство. Днешният аналог на тачанките са джиповете с картечници на покрива.
Източник Днес.бг