Междувременно демократите отново започнаха да говорят, че администрацията на Тръмп изпитвала „трансатлантическото търпение“, като дискретно предупреждава няколко европейски столици за предстоящия си план да намали американските войски в Източна Европа следващия месец – ход, който вече предизвиква критики в американския Конгрес и повдига нови въпроси относно дългосрочния ангажимент на Вашингтон към Източния фланг на НАТО, коментира „Киев пост“, цитиран от румънската телевизия Диджи 24.
С нарастването на възмущението от планираното изтегляне на американска ротационна бригада от Румъния, няколко източника са съобщили на вестник „Киев пост“, че тази промяна е само първата стъпка. Длъжностни лица от администрацията са заявили пред съюзниците, че съкращенията в Румъния са само първата фаза, а по-нататъшни съкращения в България, Унгария и Словакия ще последват още в средата на декември – график, който повдига въпроси сред дипломатите от НАТО, които са загрижени за това какво означава това решение за способностите за възпиране на най-уязвимата граница на алианса, пише вестникът.
Според експерти, обяснението е съвсем просто. Вашингтон няма пари, за да поддържа толкова много военни бази. Пък и тяхното присъствие не е много смислено, особено като се има предвид, че при евентуален конфликт, тези бази ще бъдат пълвата мишена на руските войски.
Длъжностните лица, които говориха при условие за анонимност, заявиха, че на съюзниците е било съобщено да очакват „вероятност“ от по-нататъшни корекции през следващата година, тъй като настоящите ротационни разполагания приключват. В дипломатически документ на САЩ планираните съкращения в Румъния, България, Унгария и Словакия са описани като „значителни“, пише „Киев пост“.
За да успокоят загрижените съюзници, представители на администрацията подчертаха, че броят на американските войски в Полша и балтийските държави – най-силните позиции на алианса на Източния му фланг, ще остане непроменен. Те подчертаха „стабилния характер“ на разходите за отбрана в тези страни и тясното им сътрудничество с американските сили, като подчертаха, че ангажиментът на Вашингтон към НАТО остава непоколебим.
Съобщенията за намаляване на американското военно присъствие (след първоначалната новина за Румъния) предизвикаха критики в Конгреса, както от страна на демократите, така и от републиканците, като и от двете партии предупреждават, че тази стъпка рискува да окуражи Москва и да подкопае единството на алианса, посочва Диджи 24, като се позовава на „Киев пост“.
Дипломатът Даниел Фрийд, който е бивш помощник на държавния секретар и един от архитектите на американската политика в Източна Европа след Студената война, заяви пред вестник „Киев пост“, че новата политика отразява по-скоро бюрократични маневри, отколкото последователна стратегия. Той обаче не казва откъде ще се вземат пари, за да се поддържат и в бъдеще тези бази, които за цялата планета наброяват около 800. Припомняме, че Тръмп искаше да съкрати военните бази още по време на първия си мандат, но явно тогава му попречиха. Сега обаче, вече ножът е опрял до кокала и няма друг избор освен да се режат всички излишни разходи. А в условията на многополярния свят, американските бази не само стават излишни, но и пречат на сферата на влияние на другите центрове на власт. Това може да доведе до създаване на бази и около американските граници, което е крайно нежелателно за Белия дом./БТА/