„Датата е важна, защото след близо 500 години иго нашите предци получават нова идея, държава, вяра, надежда. Макар и предварителен, договорът е възприет от нашите деди като истински празник. За нашите предци датата на окончателното премахване на чуждото владичество е подписването на Санстефанския предварителен договор“, заяви историкът проф. д-р Пламен Митев в „България сутрин“.
Значението на Санстефанският мирен договор
По думите му, за съжаление, днес българският народ е разединен около разбирането на своята история и самата дата – 19 февруари по стар стил.
„Датата е избрана целенасочено и съзнателно от ген. Игнатиев – като своеобразен подарък към тогавашния руски император Александър II, защото на 19 февруари 1861 г. той подписва манифеста за премахване на крепостното право в Русия и е обявен за цар Освободител на целия руски народ“, обясни историкът пред Bulgaria ON AIR.
Търси се символика, че за пореден път Русия и Александър II могат да бъдат припознати като освободители на южните славяни, отбеляза проф. Митев.
Гостът уточни, че в предварителния договор се търси решение на всички проблеми, характеризирани като източна криза.
„Руската дипломация е наясно, че договорът не може да бъде наложен по никакъв начин. Окончателният мирен договор ще бъде подписан на международна конференция с участието на всички заинтересовани шест Велики сили“, подчерта проф. Митев.
Историкът щрихира цената на свободата:
- дадените от руската армия жертви
- жертвите от румънската армия
- жертвите и ранените български опълченци
- мирното население плаща цената в тила на турската армия – вълна от мъст и жестокости
- материални разрушения – изгорели обществени сгради и удар по стопанството на българските земи
Прикриване на ролята на Русия
„В последните тридесетина години се нагледахме на опити да се прикрие ролята на Русия в Освободителната война. Забравяме, че войната е Руско-турска. Бързо се поддаваме на забравата. Бойният път на руската армия от Свищов до Одрин е много тежък и преминава през много бойни полета. Добре е поне на 3 март да си спомняме за всички хора, които са се били за свободата на България“, изтъкна проф. Митев.
Той обърна внимание, че все по-масови стават проявите на почит през последните години, но те влизат в рубриката „политическа употреба“.
Разединени сме били преди, разединени сме и сега
Историкът посочи, че в миналото българите са били разделени в реакцията си на случващото се пред очите им, а единственото нещо, което може да ни обедини днес, е чувството за справедливост.
„И дребните прояви на несправедливост могат да предизвикат социално напрежение и да ни накарат да излезем по площадите. Донякъде България беше отнета от самообявилия се политически елит. Нашите управници не могат да намерят пътя на обединението зад национални каузи. Това е бил проблемът и на българите преди 148 години. Все слушаме някой отстрани какво ни казва и го правим“, каза още проф. Митев.
Политиците не разбират националния ни интерес
Според него за 36 години сме се нагледали на неумението на нашите политици да излъчат лидери, които да обединяват: „Днешните управници ни разединяват“.
Историкът призна, че дълбоко се съмнява дали политическите лидери разбират националния интерес на България.