„Няма да взема тази награда, заяви Васил Михайлов. Това е моят малък протест срещу всичко онова, което става и не се случва в театъра.“
И понеже награждаването ще бъде на 27 март, актьорът сподели: „27 март – Международният ден на театъра е голям празник за мен.“ Той някак не се връзва с такива награди.
„Аз съм си извоювал правото да отказвам приятелства, да отказвам срещи, да отказвам роли и да отказвам награди“, продължи българската легенда. Актьорът споделя, че през годините го мъчи само една вина. Не успял да прокара във Великото народно събрание закон за театъра. „Този закон игнорираше и министерството, и съюза на артистите. Затова тогавашният министър на културата Димо Димов и председателят на Съюза на артистите Стефан Илиев не харесаха закона. Та затова съм виновен, защото харесвам промените. Но промени без закони не се правят, приятели“. И за всяка промяна трябва да се носи отговорност, добавя Васил Михайлов.
Васил Михайлов е един от стожерите на българския театър. Изиграл стотици роли в театъра и киното. Получил безброй награди, между които званията „Заслужил артист“ и „Народен артист“. Изключителната си популярност актьорът дължи на ролята на Капитан Петко Войвода в едноименния телевизионен сериал.
Популярността му, обаче, се дължи и на още нещо. На това, че Васил Михайлов и в живота е точно толкова смел и всеотдаен човек, който обича родината си, радее за правдата и справедливостта и винаги е готов да се жертва добруването на хората в България.
Точно това той показва и с поредния си бунтарски акт. Отказът да получи наградата „Икар“ е мотивиран официално като протест срещу трагичното състояние на българския театър и липсата на държавна грижа за него.
Но по този начин големият Васил Михайлов обвинява политиката и политиците, особено от ГЕРБ, които оставиха българския театър на произвола на съдбата и превърнаха актьорите в просяци, които тропат по високите държавни порти за къшей хляб.
Политиците унищожиха страхотния български театър, точно както унищожиха и всичко останало в България. А актьорите превърнаха в шоумени. Тези, които не станаха такива, сега умират от глад и болести. Отчаяни и забравени от всички.
Но защо трябваше да бъде унищожен театъра? Ами много просто. Защото театърът винаги е бил трибуна на народа. Българските артисти винаги са били рупор на желанията и въжделенията на хората. Те винаги са изкрещявали с всичка сила от театралната сцена, истината за живота. Истината за управлението. Истината за корупцията. Истината за мизерията – физическа, политическа и духовна.
Само че истината не е нужна на новобогаташите, които заедно със своите чужбински господари яхнаха българския народ. Истината те веднага я обявяват за „фалшива новина“. Заклеймяват я по всякакъв начин. Стремят се да я унищожат. И си мислят, че като запушат устата на хората, проблемите ще изчезнат.
Няма да изчезнат господа управляващи богаташи! Проблемите са упорито нещо. Те нямат склонността да изчезват, заради нечие желание. Те трябва да бъдат решени. Иначе вземат главите на онези, които ги пренебрегват.
Не забравяйте – и други са се опитвали да унищожат и българския народ, и всички европейски народи. Но народите още си съществуват. Изчезнаха тези, които се опитаха да ги унищожат. И с вас ще стане така. Защото, както казват французите – такъв е животът.
Автор Иво Македонски, istinata.net