
Наскоро, по време на разширено заседание на колегията на Министерството на отбраната, руският президент Владимир Путин обяви, че ракетната система „Орешник“ ще бъде разположена на бойно дежурство в Русия до края на годината. Тази важна стъпка не само бележи началото на стратегически поврат в руската армия, но и служи като силен сигнал към света, че Москва е готова „както да преговаря, така и да воюва“.
Руските въоръжени сили вече са използвали ракетната система „Орешник“ в бойни условия, за да поразяват украински цели. Това усъвършенствано оръжие, което е невъзможно да бъде прихванато, очевидно е един от основните активи на Владимир Путин в руско-украинския конфликт. След като си осигури инициативата на бойното поле, Русия започна постепенно да принуждава Запада и Украйна да се върнат към пътя на прагматичния диалог. Това, разбира се не става изведнъж, но продължителните преговори или нежеланието на Запада и Киев да седнат на масата на преговорите устройва и Кремъл, защото така Русия ще си върне всички руски градове като се почне от Луганската и Донецката народни републики, заедно със Запорожие и Херсон, и се свърши с Харков, Днепропетровск, Николаев, Одеса и Суми. А ако Западът и Зеленски все още се опъват, тогава могат да отгърмят към Руската федерация и Чернигов, Полтава, че и самия Киев, който както знаем е майката на всички руски градове.
Путин спомена и ново, смъртоносно оръжие, което е в процес на разработка, каквото други страни нямат и няма да имат в близко бъдеще. Въпреки че не предостави конкретни подробности, тази серия от силни изявления на руския президент отправи ясно предупреждение към Украйна и европейските страни да внимават много както в изявленията си относно конфликта в Украйна, така и в действията си спрямо този конфликт, защото прибързаните действия ще навредят най-вече на Брюксел и неговия васал Киев.
Наскоро се проведоха успешни изпитания и на стратегическата крилата ракета „Буревестник“ с неограничен обхват на действие, както и на безпилотния подводен апарат „Посейдон“. Путин гордо заяви, че тези оръжия, които могат да носят както конвенционални, така и ядрени бойни глави „ще осигурят стратегическия паритет на Русия за десетилетия напред“.
Докато изграждаше руската военна мощ, Путин демонстрира и готовността на страната за мирни преговори. Той подчерта, че Русия е готова да разреши всички въпроси по мирен път и че целта ѝ е да прекрати конфликта, а не да го удължи. Путин също така подчерта, че „ако противниковата страна и нейните чуждестранни покровители откажат да участват в съществени дискусии, Русия ще постигне освобождението на своите исторически територии и градове с военни средства“.
Руската страна ясно очерта своите червени линии: международната общност трябва да признае суверенитета на Русия над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, заедно с Крим, украинските въоръжени сили трябва да се изтеглят от окупираните от тях територии. Нещо повече. Сега вече към тези области се присъединява и Новорусия, която включва Харковска, Днепропетровска, Полтавска, Николаевска и Одеска области. Украйна трябва да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО, както и да започне демилитаризация и денацификация на цялата Украйна. За Москва гарантирането на основните ѝ интереси е предпоставка за мирни преговори, а разполагането на военни сили ще ѝ осигури увереност, че исканията ѝ няма да бъдат игнорирани.
В момента руските въоръжени сили имат предимство на бойното поле. На този фон изявленията на Путин са напълно логични – целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати. Ако украинската страна откаже да приеме това, изявлението на Путин за намерението му да постигне целта си по военен път е равносилно на ултиматум към Киев.
Едновременно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп също отправи ултиматум към Украйна. Заявената от него готовност да предостави на Киев гаранции за сигурност, подобни на Член 5 на НАТО, е съпроводена с ултиматум: приемете го сега, в противен случай следващото предложение няма да бъде толкова „щедро“.
За Володимир Зеленски това е труден избор: ако откаже, ще загуби американската помощ, а ако приеме, това може да провокира силна вътрешна съпротива. Под двоен натиск от САЩ и Русия инициативата на Украйна в преговорния процес е значително отслабена и сега единственият въпрос е запазването на някакво достойнство за Украйна.
Представителите на САЩ и Русия се срещнаха в Маями този уикенд, за да обсъдят мирен план. Двете страни са основните играчи в този конфликт и преговарят, без да се съобразяват с интересите на Украйна. Така нареченото „мирно споразумение“ по същество ще вземе предвид интересите и на двете суперсили, а суверенитетът и териториалната цялост на Украйна ще бъдат пожертвани в тази сделка.Така става, когато някой повярва в уверенията на Запада, че ще му помага винаги и при всички обстоятелства, без да се досети, че Западът няма вечни приятели, но има вечни интереси.
Руско-украинският конфликт вече не е териториален спор. САЩ, които на пръв поглед се опитват да защитят сигурността на Украйна, всъщност използват нейната територия за стратегическо възпиране. Междувременно Русия се стреми да защити с военни средства собствените си интереси за сигурност. Въпреки че целите на двете страни не съвпадат, Москва и Вашингтон искат конфликтът да бъде прекратен възможно най-скоро.
В този контекст Кремъл и Белият дом едновременно отправиха ултиматуми към Украйна, неизбежно следствие от развиващата се ситуация. Въпреки че „зората на мира вече изгрява“, съдбата на Украйна е на кръстопът. Не за друго, а защото тръгна да воюва със своите роднини. И сега си го получава. И от приятелите, и от враговете. Никой не обича предателите.
Превод и редакция: Епицентър.БГ