„Полетът вървеше нормално, гласът на Вальо беше уверен, сигурен. Докладва че излиза от атака. Гласът му беше сигурен и уверен. Ситуацията се е развила след това и е била много скоротечна”, разказа той.
„Останахме до сутринта, чакахме го с надеждата, че има отказ на радиовръзката. Когато горивото свърши, се надявахме, че се е катапултирал.
След това отидох в дома му. Когато видях семейството му, разбрах откъде тази добрина у Вальо. Не видях укор, не видях обвинения у тях. Не ме попитаха защо. Трябваше да го опазя и да го върна, а те ми казаха: „Благодаря”.
Съпругата му се изправи и ми каза: „Аз зная, с него сме си говорили за риска и аз зная. Ще се оправим”. Не мога да не изпитвам чувство на вина, че не съм го опазил”, добави бригаден ген. Николай Русев.
С майор Терзиев работим заедно от 2005 г. познаваме се от много време. Той е човек, изпълнен с добрина, винаги имаше добра дума за всеки, човек с огромно сърце. Независимо от обстановката, успяваше да намери баланс и помагаше на всеки.
Беше пилот с ювелирна техника на пилотиране”, каза още шефът на авиобазата.
„Не биваше това да се случва, каквото и да е то. Сигурен съм, че като екип ще преодолеем това изпитание и ще продължим напред. Просто трябва време”, посочи той.
„Не е коректно пред паметта на загиналия майор и пред близките му, да коментирам хипотези. Има комисии, които в рамките на месец ще излязат с най-вероятната хипотеза.
Имаше хипотези, че самолетът се бил взривил във въздуха, че ракета от оборудването на изтребителя се е взривила. Това не са компетентни хипотези на хора, които отдавна са напуснали авиацията. Ракетата се взривява, чак когато се сблъска с мишената. Иначе самолетите щяха да падат като гнили круши. В авиацията няма хипотези. Там не говорим много, там гледаме само фактите.
Много е жалко, когато бивши министри на отбраната излизат и казват как са се чувствали пилотите. Ние не сме упълномощили никого. Когато през 2017 г. спряхме да летим, той каза, че сме превратаджии”, подчерта той.