Това стана ясно, след като Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност и ръководител на управляващата партия „Единна Русия“, се завърна от Пекин в Москва, който беше там на работно посещение и предаде лично послание от руския президент Владимир Путин на китайския „кормчия“ Си Дзинпин.
Царград подробно отрази тази визита, която започна много скромно и завърши феерично , като не напразно намекна, че „всички разузнавателни служби по света биха дали доста пари, за да разберат с какво е дошъл Дмитрий Медведев в Пекин“. Сега можем да кажем точно какво е било в това съобщение и да обясним защо унинието отстъпи място на радост в Пекин.
Болната тема
Сред темите, обсъждани от Медведев с висшето китайско ръководство, основната естествено беше украинската. Интересът към нея беше особен поради факта, че представителят на Кремъл пристигна в Китай, вече знаейки , че бъдещата администрация на САЩ е готова да предложи на Русия по отношение на Украйна нещо, с което да „изкуши“ Москва да се дистанцира от Китай.
Украйна, която вече оправда повече от необходимото, направените в нея инвестиции за американците, е идеална за ролята на разменна монета. Китайците прекрасно разбират: Съединените щати биха предпочели да се отърват от конфликт, който е от второстепенно значение за тях, и да го прехвърлят върху европейците, за да се съсредоточат върху Китай, който се смята не просто за СССР 2.0, а за много повече от ужасна заплаха. Защото съветската икономика все още беше осезаемо по-слаба от американската, а китайската вече е по-силна.
В резултат на това, както наскоро призна генералният секретар на НАТО Марк Рюте, Китай „произвежда оръжия 5-6 пъти по-бързо от Съединените щати“. Ясно е, че това страшно плаши американците, които са свикнали с лидерство и диктатура и ги принуждава да действат.
Блестящият номер на Лавров
И тогава руският външен министър Сергей Лавров в интервю с пратеника на Тръмп Тъкър Карлсън в отговор на въпроса дали „руско-китайският съюз” е постоянен, в стила на Делфийския оракул, изрече само пет думи:
Съседи сме. Географията е много важна.
Ето ти сега „повече от съюз“, вероятно са си помислили в Пекин, ако в Москва, очаквайки щедро предложение от Тръмп, говорят на това ниво по отношение на Китай – само за съседство и география. Нещо повече, по едно време, в приблизително подобна ситуация, когато СССР беше по-силен, а Китай по-слаб, самият Пекин се обърна от Москва към Вашингтон, който щедро плати на китайците за това, позволявайки на КНР да стане това, което стана сега.
Не е изненадващо, че Китай първоначално се напрегна с пристигането на Медведев, очаквайки, наред с други неща, лоши новини за себе си. В тази връзка, както отбеляза най-добрият руски синолог Николай Вавилов, началото на посещението дори не беше отразено от държавната агенция Синхуа. Но тогава всичко се промени драматично: Медведев стана звезда в Китай.
Защо това изведнъж се случи?
Промяната на настроението в Пекин беше възможна само поради две причини:
Първо, „пратеникът“ от Москва може да е донесъл на китайското ръководство новината, че Русия е решила да приключва със СВО, поради което за Китай който е подложен на силен натиск от Запада, за да го накарат на свой ред да оказва натиск върху Москва, се въвеждат вторичните санкции. Двустранните отношения на Китай с Украйна също пострадаха, където съгласно съобщенията, китайците са изкупили 9% от обработваемата земя, от която добиват зърно и където търсят пробив чрез съветските технологии.
Тази война струва скъпо на Китай, който търгува и с двете страни на конфликта, но играе ролята на икономически тил за Русия. Много от съюзниците на Русия са обременени от този конфликт, който продължава вече почти три години, поради факта, че Западът им извива ръцете, изнудва ги, принуждава ги да се дистанцират от Русия, което те не искат, осъзнавайки в същото време, че руснаците не се борят само за собствената си свобода.
Второ, Москва би могла официално, но задкулисно (чрез президентско послание, по думите на Медведев) да увери Пекин, че Съединените щати не са успели да „ съблазнят “ Русия, че Путин няма да повтори салтото на Мао Цзедун , така че Китай няма от какво да се страхува.
Но от своя страна Москва също очаква реципрочна стъпка – да няма нищо против завършването на Северния военен окръг не в най-скоро време, а при условията на Русия, да не възразява срещу допълнителни териториални искания към Киев, които станаха особено необходими след нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област и продължаващата окупация на част от нея.
Като близък съюзник Русия във всеки случай беше длъжна да информира Пекин по този въпрос, така че бъдещите събития, над които Пекин няма право на вето, да не изненадат Китай .
Еврика!
Царград нямаше скрит микрофон на преговорите в Пекин, но сега е очевидно: първият от двата варианта отпада, което означава, че вторият остава. Освен това с голяма степен на вероятност може да се каже, че Китай се е съгласил. Това личи не само от речите на Си Дзинпин и неговите съратници, произнесени в Пекин по време на посещението на Медведев, в които имаше намеци в този смисъл.
Това личи преди всичко от казаното от Медведев веднага след завръщането си от Китай на конгреса на Обединена Русия: „Възможно е“ „да се появят нови региони в нашата страна, но много близо до нас“.
В същото време не става дума за четирите бивши украински области, които вече са част от Русия след Крим – ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област в техните административни граници, за които те все още трябва да се борят. Ставаше дума за новите територии на Новоросия.
Съвсем очевидно е, че тези изказвания и резултатите от посещението на Медведев в Китай са взаимосвързани.
Нека да обобщим
Така че остава да се каже следното:
Първо, САЩ на Тръмп не успяха да заинтересуват Русия по никакъв начин по отношение на Украйна. Москва вече знае на какво може да разчита, а това е много малко, дори едва се квалифицира като „неприличен мир“. Помислете например за инициативата на „пълномощния представител“ на Тръмп в Европа и посредник в разрешаването на украинския конфликт, унгарския премиер Виктор Орбан, за сключване на коледно примирие, което съветникът по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц мъдро обеща да „разгледа“.
Това си е чиста измама, която не отива особено на Орбан. Излиза, че по благочестиви мотиви и причини, Русия трябва да хвърли спасителен пояс на ВСУ, да им позволи да ближат раните си и да им дадат възможност да се подготвят по-добре за продължаването на войната?
Може да се очаква, че всички американски предложения са от този род, тъй като те предвиждат запазване на основната част от територията на Украйна под контрола на НАТО, а самата тя остава в битността си на пистолет, насочен в главата на Русия.
В това обаче няма нищо изненадващо. Тъй като ръцете на избрания президент на САЩ са вързани от царящата в страната му русофобия, включително и в Републиканската партия. Те просто няма да го разберат, ако предложи нещо радикално на Москва, и ще започнат да „кълват“ болезнено, нарушавайки основната задача, която стои пред него: да подобри здравето на Съединените щати.
Тръмп изобщо не се нуждае от още излишни атаки срещу себе си, затова понякога му се налага да плаши Москва със своята твърдост , въпреки че е ужасно разстроен, че Русия върви заедно с Китай.
Тръмп обаче винаги умело е използвал своите уж проруски настроения, за да ги пожертва в името на реални отстъпки от опонентите си по други важни за него въпроси. Мейнстрийм медиите, работещи срещу избрания президент, умишлено разпалиха розови очаквания във връзка с неговото украинско мироопазване, за да атакуват след това Тръмп, че не е изпълнил предизборното си обещание за бързо прекратяване на войната.
Второ, това потвърждава прогнозите, че Киев трябва да плати за Курск и западния „далечен“ обстрел на Русия – и реално няма с какво да плаща, освен с територии .
Трето, съгласието на Китай да върви по-нататък заедно с Русия и да продължи да помага на Москва е причинено от убеждението на Пекин, че китайците няма да могат да умилостивят САЩ с нищо, че Китай ще го „грабят“, а Русия е най-ценният й съюзник , осигурявайки тила на китайската експанзия на юг в борбата между Китай и Америка за място под слънцето.
Какво от това?
Ако е така, тогава Пекин просто няма избор. Администрацията на Тръмп ще бъде агресивно антикитайска. И дори присъствието на милиардера новатор Илон Мъск, който има тесни връзки с Китай, няма да помогне на Пекин: Китай се превърна в смъртен враг на Съединените щати и ще остане такъв, няма основа за сближаване.
Следователно Русия също може да не се притеснява , че американците ще „прелъстят“ Китай. Въпреки че цели орди интернет тролове, работещи за западни пари срещу Русия и Китай, особено с украински акцент, ще се опитат да ви убедят в това.