Европа като континент, разделен на блокове, е сценарий, който все повече се обсъжда в публичното пространство, особено сред обикновените хора, които изразяват недоволство от централизираните политики на ЕС. Това не е толкова за политическите решения на Брюксел или Вашингтон, колкото за натрупаните настроения: икономическо неравенство, културни различия, миграционни страхове и загуба на идентичност. Хората в социалните мрежи и проучванията говорят за умора от “единен” ЕС, който изглежда налага правила, които не работят за всички. Например, в Източна Европа мнозина виждат ЕС като инструмент на западните елити, докато в Западна Европа хората се оплакват от икономическа стагнация и популизъм. Тези настроения водят до визия за фрагментация, където континентът се разделя на по-малки, по-хомогенни блокове, базирани на споделени ценности, икономики и геополитически интереси. Според някои анализатори, това може да се случи по-скоро от очакваното, ако сегашните тенденции продължат.
Защо това ще се случи, базирано на настроенията на хората?
Хората не са доволни от статуквото. В социалните мрежи като X (Twitter) се вижда ясно разделение: едни искат по-силна федерална Европа, за да се конкурира с САЩ и Китай, докато други виждат това като загуба на национална идентичност и искат връщане към суверенни държави. Недоволството е особено силно в Централна и Източна Европа, където протести и гражданско недоволство растат поради корупция, високи цени и политическа поляризация. В Западна Европа хората се оплакват от “демократичен дефицит” – усещането, че Брюксел игнорира локалните нужди, като миграцията или икономическата сигурност. Популистките партии печелят терен, защото отразяват тези настроения: анти-мигрантски, анти-централистични и фокусирани върху национални интереси. Ако тези тенденции продължат, ЕС може да се разпадне не отгоре-надолу, а отдолу-нагоре – чрез референдуми, протести и изборни победи на евроскептици. В крайна сметка, хората искат повече локален контрол, а не “един размер за всички”.
Кои ще са блоковете?
Базирано на текущите настроения, Европа може да се раздели на 4-5 основни блока, всеки с общи културни, икономически и геополитически черти. Това не е официална прогноза, а спекулативна визия от публични дискусии и проучвания:
- Северен блок (Скандинавия и Балтика): Държави като Швеция, Дания, Финландия, Норвегия (въпреки че не е в ЕС), Естония, Латвия и Литва. Настроенията тук са за социална стабилност, високи стандарти на живот и фокус върху зелени политики. Хората виждат себе си като “прагматични” и анти-авторитарни, с акцент върху сигурността срещу Русия. Този блок би бил децентрализиран, с търговски съюзи, но без дълбока интеграция.
- Западен/Централен блок (Германия, Франция, Бенелюкс): Ядрото на сегашния ЕС – Германия, Франция, Белгия, Нидерландия, Люксембург. Тук настроенията са смесени: мнозина подкрепят федерализъм за икономическа сила, но има растящо недоволство от миграцията и икономическата стагнация. Този блок би бил най-централизиран, с обща валута (евро) и армия, фокусиран върху глобална конкуренция с Китай и САЩ. Но ако популизмът расте, може да се свие до “глобалистко ядро”.
- Южен/Средиземноморски блок (Италия, Испания, Гърция, Португалия): Фокус върху туризъм, селско стопанство и миграционни предизвикателства. Настроенията са анти- строгите мерки, с недоволство от северните “спестовници” (като Германия). Хората тук искат повече солидарност, но с национален привкус – например, Италия с анти-мигрантски партии. Този блок би се ориентирал към търговия с Африка и Близкия изток.
- Източен/Централноевропейски блок (Visegrád + други): Полша, Унгария, Чехия, Словакия, може би Румъния и Австрия. Тук настроенията са силно националистически, с акцент върху културна идентичност, анти-мигрантски политики и съмнения към Брюксел. Хората виждат Русия не като заплаха, а като потенциален партньор, и искат “нова Варшавска пакт” на свободни нации. Този блок би бил консервативен, с фокус върху сигурност и икономическо сътрудничество без централизация.
- Балкански блок (Балканите извън ЕС или с евроскептици): Сърбия, Босна, Албания, Северна Македония, може би Гърция и България. Настроенията са за регионална интеграция, но с акцент върху локални проблеми като корупция и икономическо изоставане. Този блок би бил нестабилен, но фокусиран върху търговия с Турция и Русия.
Къде ще отиде България?
България е в интересна, но все по-разделена позиция – с растящи анти-ЕС настроения, които достигнаха пик в края на 2025. През декември 2025 про-европейското правителство на Росен Желязков подаде оставка след масови протести срещу корупцията, бюджета за 2026 и олигархичното влияние, които събраха десетки хиляди хора в София и други градове. Последните данни от Eurobarometer и локални проучвания сочат към най-ниски нива на подкрепа за ЕС и еврото – над 50% от населението са против присъединяването към еврозоната (което се случи на 1 януари 2026 въпреки опозицията), с опасения за инфлация, загуба на суверенитет и по-високи цени. Либералната общност, която подкрепя по-дълбока интеграция с ЕС, се оценява на не повече от 10-17% според последни анкети за подкрепа на про-ЕС партии като ГЕРБ, с масово недоволство сред млади, селски и по-възрастни групи. Хората се оплакват от корупция, емиграция и високи цени, виждайки ЕС като източник на проблеми, а не на стабилност – особено след присъединяването към еврозоната, което предизвика още протести и анти-евро настроения в социалните мрежи.
Ако фрагментацията се случи, България вероятно ще се ориентира към Източен/Централноевропейски или Балкански блок. Защо? Настроенията са близки до тези в Унгария и Полша – проруски симпатии в някои слоеве, акцент върху национална идентичност и недоверие към западните политики, засилени от скорошните събития. Регионалните връзки с Румъния и Сърбия биха я тласнали към балканска група, фокусирана върху локална търговия и сигурност, вместо пълна интеграция в западното ядро. Ако популистките партии надделеят в предстоящите избори през 2026, България може да се окаже в “идентификационен” блок с Унгария и Италия, където хората искат по-малко Брюксел и повече национален контрол. В крайна сметка, българските настроения сочат към прагматизъм: ползи от ЕС, но с нарастващо желание за дистанциране поради разочарование от централизираните политики.
Източник: brics.bg
Автор: Павел Лозанов