
САЩ ще сътрудничат с Русия в икономиката, ще разширяват нейните възможности и така тя ще може да се държи на определена дистанция както от Европа, така и от Китай. Накратко, президентът Тръмп може би се опитва да приложи „триъгълната дипломация” на Хенри Кисинджър от началото на 70-те години на ХХ век, чрез която тогава САЩ подобриха отношенията си със СССР и създадоха условия за икономическия подем на Китай.
Разликата е, че днес Русия и Китай са стратегически партньори, което почти свежда до нулева вероятността за осъществяването на нов вариант на „триъгълната дипломация”. Но както е известно, в политиката няма вечни приятели, а само вечни интереси. САЩ ще продължат да поддържат добри икономически отношения с Китай, защото още дълго време ще извличат ползи от това, но нищо не им пречи да имат такива отношения и с Русия. Русия също има интерес от подобно развитие в триъгълника САЩ – Китай – Русия, тъй като значението на Европа намалява, а центърът на икономиката и политиката вече е в Азиатско-тихоокеанския регион. Там една по-силна Русия би имала съществена роля, като едновременно ограничава политико-икономическото пространство на Китай.
САЩ и Русия обявиха като своя идеологическа основа консервативните морални ценности, противопоставяйки се на либералната демокрация на глобалистите от САЩ и Европа. Тази основа създава възможност за общо противопоставяне на тяхната идеология, което по всяка вероятност ще се задълбочава. Либералните глобалисти организираха събитията в Украйна през 2014 г. и я подготвиха за война с Русия. Повече от три години и половина те я разпалват по всички възможни начини, а днес, когато се очертава възможният ѝ край, не крият злобата си както към президента Тръмп, така и към президента Путин, който успешно се противопостави на плановете им за стратегическо поражение на страната си.
Пример за това е трескавото организиране на среща след среща за оказване на натиск както върху американската администрация, така и върху украинския президент. В Лондон Зеленски бива инструктиран преди всяка среща във Вашингтон, а неотдавна германският канцлер Фридрих Мерц в интервю за телевизия ARD разказа как е поучавал украинския лидер как да се държи с американския си колега.
Днес битката с глобалистите се води именно за войната в Украйна. Спирането ѝ, дори при минимален успех за Русия, ще означава пълно поражение за либералните глобалисти. Затова ожесточението срещу курса на администрацията на президента Тръмп е толкова голямо. Ето защо на 18 август се готви „десант“ във Вашингтон в състав Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Киър Стармър, Фридрих Мерц и дори генералният секретар на НАТО – в подкрепа на украинския президент. Преди това обаче ще се проведе среща за приемане на единен план за оказване на тази помощ и, разбира се, за противопоставяне на взетите в Аляска решения.
Засега обаче на масата на преговорите са САЩ и Русия. Либералните глобалисти от Европа остават зад вратата на залата, макар че е възможно по милост някой от тях да бъде поканен – без право на глас. Украинският президент се привиква, за да му бъдат съобщавани вече взетите решения. Такава е днешната обстановка, в която се оказаха либералните глобалисти в битката си с Русия.
Според някои медии най-големият радетел за глобализация на планетата е Китай, защото в нейни условия неговата икономическа, а следователно и политическа експанзия ще има максимален ефект. Това обаче явно противоречи на плановете на САЩ за запазване на световното лидерство, което те не крият. Русия също изразява несъгласие с китайската политика, макар и само по отделни нейни аспекти, като запазва своята независимост. Такъв подход не ѝ пречи да поддържа добри политически и икономически отношения, въпреки че понякога последните не носят очакваната ефективност.
Реализирането на крупни съвместни инвестиционни проекти между САЩ и Русия би било от полза и за двете страни. Срещата в Аляска, освен че даде знак, че подобни проекти са възможни, показа и новото място на Русия на глобалната политическа сцена, както и разпада на досегашния ялтенски световен ред. Какъв ще бъде новият, ще зависи от политиката на Русия и от успеха на „триъгълната дипломация” на САЩ.
Източник Гласове