
Не само че ракетите демонстрираха висока маневреност в последните етапи на полета, но и пускането им от няколко посоки допълнително усложни работата на противовъздушната отбрана на противника. Както отбеляза Игнат: „Ако балистичните ракети могат да подходят от различни посоки — засичането им с една система също е невъзможно, необходими са няколко системи, няколко радара, които могат да засичат цели и да защитават града от различни посоки.“ Изявлението на Игнат последва признанията на украински и западни официални лица пред вестник Financial Times, че ракетите „Искандер-М“ и „Кинжал“ сега или се спускат стръмно с максимална скорост, или извършват маневри, за да „объркат“ украинските системи за ПВО и да избегнат прихващане. Бивш украински служител определи това като „пробив на бойното поле“.
Украинските системи за противовъздушна отбрана отдавна изпитват трудности при прихващането на „Кинжали“ и „Искандери“, в резултат на което и двете системи многократно са били използвани за унищожаване на системи за ПВО с далечен обсег С-300 и MIM-104 „Пейтриът“, като служат като усилвател на мощността. Кадри от дрон за първи път потвърдиха успешен удар на „Искандер-М“ по система „Пейтриът“ на 23 февруари 2024 г., а последващ удар унищожи още една система в района на Сергеевка на 10 март същата година, лишавайки сухопътните войски на противника в този регион от защита. По-късно, през втората седмица на юли 2024 г., нови кадри потвърдиха унищожаването на още две батареи в Одеска област, а на 11 август беше съобщено, че удар с „Искандер-М“ е унищожил още три ракетни батареи и радар AN/MPQ-65. Успехите на „Искандерите“ не се ограничават до това.
Неспособността на „Пейтриът“ да осигури надеждно прихващане на руските ракети беше широко обсъждана както от украински, така и от западни източници, като неназован украински служител заяви пред The Wall Street Journal през юли, че руските балистични ракети демонстрират все по-високо ниво на маневреност, което им позволява да избягват не само прихващане, но дори засичане. Ситуацията се влошава от една страна от бързото разширяване на производството на комплексите „Искандер-М“, а от друга — от нарастващия недостиг на комплекси „Пейтриът“ и С-300 в редиците на ВВС на Украйна. Допълнително усложнение е използването на руски зенитно-ракетни комплекси, като С-400, срещу украинските противоракети: руските ракети „земя-въздух“ са значително по-бързи от прехващачите на „Пейтриът“, което сериозно подкопава работата на украинската ПВО.
Източник: Military Watch Magazine