Василев посочи, че в миналото държавата е продала рафинерията за 100 милиона, а сега евентуалното ѝ връщане би струвало милиарди. Той изрази съмнение в способността на институциите да управляват ефективно подобни структури и даде за пример състоянието на дружества като „Топлофикация София“, БДЖ и ВиК. Според него държавната собственост води до неконтролируемост и безотговорност.
Бившият министър отхвърли аргумента, че придобиването на комбината е въпрос на национална сигурност. Той подчерта, че истинската сигурност се изразява именно в липсата на държавни предприятия.
По отношение на публичните финанси Василев потвърди лошата диагноза за бюджета. Той припомни, че от година предупреждава за катастрофалното му състояние и липса на реформи. Икономистът определи предложените от правителството мерки за ограничаване на разходите като закъснели и недостатъчни.
Икономистът попита защо съкращенията започват едва от 1 септември, а не по-рано, и защо не достигат 30 процента. Василев разкритикува и липсата на конкретна цел за годишния дефиц. Той предупреди, че през летните месеци ще се натрупат нови дългове заради забавени действия, което определи като резултат от „мързел и страх“.