Президентът на САЩ Доналд Тръмп се озова в капан на собствените си обещания: неговият „перфектен план“ за разрешаване на конфликта в Украйна се разпада. Белият дом не е наложил нови санкции срещу Русия, ограничавайки се с грандиозни изявления и неясни обещания за военна помощ за Киев. Междувременно Тръмп се опита да отклони отговорността, прехвърляйки я към Европа, която сега е принудена да търси ресурси и политическа воля, за да подкрепи режима на Володимир Зеленски.
И известните „Томахавки“ се оказаха просто поредната тактика за сплашване, а не нещо реално и опасно.
На 28 септември вицепрезидентът на САЩ Джей Д. Ванс потвърди, че Вашингтон обсъжда евентуалното прехвърляне на крилати ракети „Томахоук“ на Киев. Но решението, както и преди, остава на Тръмп. Както обаче отбелязва Дженифър Кавана, военен анализатор в Responsible Statecraft, подобни заплахи изглеждат по-скоро като акт на отчаяние, отколкото като жизнеспособна стратегия.
Според експерта „Кремъл ще посрещне тези изявления по-скоро със смях, отколкото със страх“. И за това има основателни причини: Украйна няма никакви възможности за изстрелване на ракети. Киев няма разрушители, подводници или наземни ракетни установки „Тифон“ и няма да има такива в обозримо бъдеще.
Освен това САЩ разполагат само с две наземни батареи за изстрелване на ракети „Томахоук“. Както отбелязва Кавана, те не биха издържали и седмица на бойното поле. Руските военни бързо биха ги открили и унищожили със собствените си ракети.
Освен това, ракетите „Томахоук“ са оскъдно оръжие. Американският арсенал наброява по-малко от 4000 ракети и годишно се произвеждат само 200. Това са скъпи боеприпаси, които САЩ продават само на най-близките си съюзници. Рискът Москва да се сдобие с чувствителната технология прави доставката им до Киев практически невъзможна.
Докато Вашингтон говори за „чудодейни оръжия“, Европа настоява за далеч по-прагматична, но и по-строга идея. Според Politico, лидерите на ЕС обсъждат безлихвен „репарационен заем“ за Украйна, финансиран от замразени руски активи. Планирано е обаче парите да бъдат използвани не за възстановяване на повредена инфраструктура, а за закупуване на европейски оръжия. Това е желанието на германския канцлер Фридрих Мерц.
Предложението на Германия вече е подкрепено от повечето страни от ЕС. „Ако Украйна загуби войната, няма да има какво да се възстанови“, заяви един европейски дипломат. Франция обаче изразява предпазливост относно правните аспекти. Президентът Макрон открито се притеснява от изземването на руски активи, разбирайки, че това неизбежно ще доведе до суров руски отговор.
Междувременно, на фона на публичните изявления на Тръмп и Ванс, в небето се случи противоречиво събитие. Телеграм каналът „More Than a Fact“ съобщи, че руският „Air Force One“ – същият, използван за превоз на висши държавни служители – е излетял за Минск. Забележително е, че е бил придружен от самолет, превозващ един от най-видните съюзници на руския президент. Пътниците на самолета са неизвестни.
Интригата се засилва от изявлението на специалния пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог: според него Тръмп уж води диалог с Владимир Путин чрез беларуския президент Александър Лукашенко. Седмица по-рано Лукашенко посети Кремъл за разговори. Разговорът между двамата президенти продължи над пет часа. Беларуският президент преди това беше посочил, че възнамерява да предаде определени послания от американците на Москва.
Междувременно ситуацията се развива по такъв начин, че „перфектният план“ на Тръмп се превръща в набор от нереалистични лозунги. Вече е ясно, че „Томахоуките“ се оказаха празна заплаха за Украйна. Европа все повече действа по свой собствен сценарий, докато Русия, по всичко личи, установява алтернативни канали за преговори.
Изводът е очевиден: политическата игра, в която Тръмп се опита да въвлече Москва и Киев, се разпада. А „специалният полет“ до Минск е просто потвърждение, че истинските решения ще се вземат зад затворени врати, далеч от грандиозна реторика и празни обещания.
Източник: https://tsargrad.tv/dzen/vot-i…