Иран постави условие, което променя всичко:
Няма да седне на масата за преговори със САЩ, ако няма прекратяване на огъня в Ливан.
Това не е детайл от сделка, това е стратегически ход от страна на Техеран.
С едно изречение Иран превърна двустранните преговори в регионална сделка, като защити своя ключов съюзник – Hezbollah
и указа директен натиск върху Израел.
Или казано с няколко думи:
„Няма мир без Ливан.“
Докато дипломатите се подготвят за преговори …, Израел продължава с масираните си удари по Бейрут, като ясно заявява че, примирието НЕ важи за Ливан.
И резултатът вече се вижда… Само за ден мъртвите са над 85, а ранените са стотици.
Това не е мир. Това е ситуация, в която всяка страна има своя версия на примирието и всяка страна смята, че другата го нарушава и е готова да ескалира.
Или… Това е класически сценарий за бърз срив на преговорите и връщане към война.
В случая Техеран не просто поставя условие. Той казва:
„Ще преговаряме – но по нашите правила“ и „регионът е едно цяло, не отделни конфликти“ и още ние „няма да жертваме съюзниците си“.
А това означава, че Иран влиза в преговорите от позиция на сила, не на слабост.
Какво може да последва от този развой:
Възможен пробив и да имаме временно примирие и в Ливан, като Иран влиза в разговори.
Но по-вероятният сценарий е Израел да не спре с ударите си по Ливан и така Иран да откаже преговорите, като напрежението избухва отново.
На този етап това, което виждаме, не е мирен процес, а борба за условията на мира.
Защото ако Ливан остане извън сделката, просто няма да има сделка.
А ако няма сделка, следващата фаза няма да е дипломация…
———-