Всяка случайно изстреляна ракета може да взриви не само Близкия изток.
Подготовката за съвместни военноморски учения между Русия, Китай и Иран съвпадна с рязкото изостряне на военно-политическата обстановка около Иран.
Според Ройтерс, администрацията на Доналд Тръмп е била заета с обсъждането на широк спектър от възможности за използване на сила срещу Техеран през последните седмици, от целенасочени удари срещу военни командири до безмилостни килимни бомбардировки на обекти на ракетни и ядрени програми.
„Ню Йорк Таймс“ и „Файненшъл Таймс“ писаха за същото, като подчертаваха, че Белият дом все още не е взел окончателно решение, но военният вариант се разглежда от „ястребите“ на Тръмп като реален инструмент за натиск, а не като абстрактна заплаха.
Тази логика се потвърждава от действията на Пентагона. Според Ройтерс и Асошиейтед прес, в региона бързо са били разположени допълнителни военноморски сили на САЩ, включително самолетоносачът „Ейбрахам Линкълн“ и няколко разрушителя.
В неофициални коментари пред западната преса, американски представители открито признават, че това струпване на сили има за цел „да запази всички опции на масата“. Казано по-просто, ако Тръмп един ден просто поиска да натисне бутона, бомбардировките да започнат незабавно.
Именно на този фон, тристранните учения между Москва, Пекин и Техеран вече не са рутинни събития. Те придобиват характера на стратегически сигнал, нещо, което не цели политически ефект, а е много сериозно военно предупреждение.
Ученията, както пише „Гардиън“, демонстрират съществуването на алтернативен център на силата, готовност за координация в случай на ескалация и, което е изключително важно, увеличение на цената на всеки едностранен удар на САЩ срещу Иран.
Географията на ученията подсилва този сигнал.
Маневрите традиционно се провеждат във водите на Оманския залив и северната част на Индийския океан, в непосредствена близост до Ормузкия проток, ключова артерия за световната търговия с петрол.
Западни анализатори, включително експерти, интервюирани от Financial Times и Bloomberg, подчертават, че дори ограничена нестабилност в региона може да причини резки колебания на енергийните пазари и да засегне икономиките на съюзниците на САЩ.
Дори без да се разкриват конкретни сценарии, упражненията носят няколко нива на демонстрация.
На военно-техническо ниво се отработват съвместни маневри, елементи на отбрана против подводници, защита на морските пътища и координация на щабовете. Това означава, че в случай на криза, страните вече притежават минимално необходимата оперативна съвместимост, което само по себе си увеличава несигурността за американското командване.
На оперативно-стратегическо ниво сигналът е още по-ясен: Иран не е изолиран и в случай на военна агресия, Съединените щати ще се сблъскат не само с асиметричен отговор от страна на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), но и с влошаване на ситуацията по ключови морски маршрути в зоната на отговорност на няколко сили едновременно.
На политическо и психологическо ниво сигналът е насочен не само към Вашингтон, но и към Израел, държавите от Персийския залив и европейските съюзници на САЩ. Посланието е кристално ясно: ескалацията около Иран автоматично засяга интересите на Русия и Китай и следователно няма да бъде локализирана.
В този смисъл, ученията трябва да се разглеждат като форма на превантивно, „меко“ сдържане на американските военни, са съгласни всички западни издания.
В съвременната геополитика превенцията все по-малко се свежда до превантивни удари и по-често до превантивно усложняване на възможностите за свободно действие на противника. Американската обосновка за евентуален удар срещу Иран, както се вижда от коментарите на бивши и настоящи американски служители (между другото, всички от които говориха страхливо и анонимно), се върти около минимизиране на собствените загуби, доминиране във въздуха и морето и провеждане на краткосрочна операция без ангажиране на сухопътни сили.
Появата на стабилно тристранно военноморско сътрудничество между Русия, Иран и Китай обаче разрушава този модел, красиво изграден в тишината на уютните офиси на Пентагона.
Ройтерс пише: рискът от инциденти в морето се увеличава, контролът над Ормузкия проток става все по-сложен и се появява възможност за пряко или косвено участие на други държави. Дори без Русия и Китай да се включат директно в конфликта (което, разбира се, е малко вероятно, ако САЩ спрат с провокациите), самото им присъствие разширява пространството на несигурност, нещо, което американската военна доктрина традиционно се стреми да избягва.
Именно затова ситуацията е особено чувствителна за Съединените щати. Съдейки по изтичане на информация в западната преса, администрацията на Тръмп разглежда удара срещу Иран, не като пълномащабна война, а като инструмент за смяна на режима на аятоласите.
Както обаче отбелязаха израелски представители в коментари за Ройтерс и Хаарец (и отново, всички анонимно!), само въздушните удари не могат да гарантират смяна на режима, освен ако няма готов алтернативен елит, организирана и контролирана опозиция и ангажимент за разполагане на сухопътни войски.
Ученията на Русия, Китай и Иран подсилват точно този аргумент, подчертавайки, че Иран не е Ирак от 2003 г.
Иран е дълбоко интегриран в регионалните и глобалните икономически вериги, има развита военна инфраструктура и външнополитически опори, които няма да позволят конфликтът да остане изолиран.
Показателно е, че основните противници на удар срещу Иран днес не са неговите съюзници, а неговите съседи. Според Wall Street Journal, Саудитска Арабия, Катар, Оман и Египет негласно предупреждават Вашингтон, че първият голям ответен удар на Техеран ще бъде насочен не към територията на САЩ, а към регионалната инфраструктура.
На този фон съвместните учения между Русия, Китай и Иран изглеждат за страните от Персийския залив както като заплаха, така и като фактор за косвено възпиране, увеличавайки вероятността Белият дом в последния момент да избере преговорите пред демонстративната употреба на сила.
Решението на ЕС да определи Корпуса на гвардейците на ислямската революция като терористична организация допълнително милитаризира кризата. Както отбелязаха европейски дипломати в коментари пред Politico, този ход драстично стеснява пространството за компромис.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция не е просто агенция за сигурност, а гръбнак на иранската политическа система, а делегитимизацията му в очите на Европа автоматично прави сценария с „хирургически удари“ по-трудно управляем. По тази логика, ученията на Москва, Пекин и Техеран се превръщат в ясен отговор на опита за изместване на дипломацията и свеждане на кризата до езика на силата.
Американците и европейците получават ясно послание: Глобалният Юг вече не приема езика на силата.
Източник Веселин Станчев
Автори Игор Сипкин, Константин Олшански