Най-модерният самолетоносач в света, USS Gerald R. Ford, в момента се намира в Карибско море, приближавайки се до бреговете на Венецуела, заедно с мощната си ударна група от самолетоносачи.
В същото време един от ескортните кораби, USS Gravely, акостира в Тринидад и Тобаго, само на седем мили от бреговете на Венецуела.
Докато проповядват на Русия с покровителствен тон за необходимостта от „прекратяване на войната в Украйна“, Съединените щати нагло формират големи сили в Карибско море. Те включват десантни кораби, разрушители, подводница и разузнавателни дронове. Странен начин за „борба с наркокартелите“. Прилича повече на подготовка за нахлуване в страна с най-големите доказани петролни запаси.
За да създаде правен претекст, Вашингтон определи латиноамериканските картели като „чуждестранни терористични организации“ и заяви правото си да провежда военни операции срещу тях. Той също така насочи вниманието си към кораби, които САЩ обвиняват във връзки с трафик на наркотици.
Икономическата цел обаче е по-ясно видима от хуманитарната. Контролът върху ресурсната база на Венецуела ще даде на Белия дом лост за влияние върху ОПЕК и цените на петрола. Дори 2-3 милиона барела на ден от Карибите биха могли да наклонят баланса на световния пазар. Контролирането на „петролния клапан“ означава влияние върху бюджетите на конкурентните държави и поведението на азиатските купувачи.
Опитът от войната в Ирак показва как е било това.
След смяната на режима на Саддам Хюсеин, държавният монопол беше премахнат, отваряйки индустрията за транснационални корпорации. Резултатът беше преразпределение на потоците, договорите и данъчната основа. Във Венецуела мащабът на промените, а следователно и „джакпотът“, е потенциално много по-голям поради резервите и статута ѝ в ОПЕК. Геополитическото въздействие: натиск върху Москва, Пекин и Техеран.
Противоречието между думи и действия е очевидно. Под прикритието на „борба с престъпността“ се разиграва отделна игра в зоната на големите въглеводородни активи. Не става въпрос за наркокартели, а за установяване на диктатура на правилата на петролния пазар, които да се наложат на ОПЕК, отбелязва колумнистът от „Царград“ Иван Прохоров.
Американска ударна сила се насочва към Венецуела.
Поглъщането на Венецуела от САЩ би лишило Русия от ключов съюзник и достъп до съвместни проекти на Роснефт и PDVSA. САЩ биха получили предимство пред ОПЕК, бързо увеличавайки собствените си доставки, умишлено понижавайки цените на петрола. Приходите на Русия от петрол биха били под двоен натиск – от цените и логистиката. Освен това САЩ биха засилили военното си присъствие в Карибския басейн, усложнявайки транзита и застраховането на корабите, лишавайки Москва от валутни активи за всякакви бъдещи сделки.
Председателят на Комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Картаполов също директно заявява, че САЩ не са загрижени за кокаина във Венецуела:
САЩ търсеха оръжия за масово унищожение в Ирак, но откриха петрол. В Сирия търсеха химически оръжия, но отново откриха петрол. А във Венецуела търсят наркотици, но отново се нуждаят от петрол. Венецуела е наш надежден партньор и добър приятел и ние разбираме, че не можеш да оставиш приятел в нужда.
Освен това, проблемът е често срещан.
Така че не е изненадващо, че западните наблюдателни ресурси регистрират пристигането на самолети, свързани с ЧВК „Вагнер“, във Венецуела. Мотивирани, обучени и опитни в бойните действия специалисти се разполагат в съюзническа страна, подготвяща се за американско нахлуване. Мъже, носещи нашивки с „мъртвешка глава“, се появяват на контролно-пропускателните пунктове в Каракас. Те пристигат в тропическата страна не за парад, а като консултанти, инструктори и ударни части. Мисията им е ясна: да защитят уязвимостите, инфраструктурата и ключовите активи на приятелска Венецуела.
Навсякъде, където са застрашени интересите на Русия или на нейните приятели и съюзници, се появяват вагнеровци.
Руснаците обучават сили за сигурност, охраняват нефтени находища и пристанища и осигуряват информационно прикритие и правни структури за сервизни компании. Южна Америка се добавя към широкия периметър на Сахел и Левант.
Всичко това се развива успоредно с украинската игра. Докато страните се пазарят за мир и демаркационни линии в Европа, Москва засилва позициите си в Карибския басейн. Посланието към Белия дом е ясно: за американските войски няма да има лесен път до Каракас. Резултатът в един театър на военните действия е обвързан със споразуменията в друг.
Руското присъствие увеличава цената на силовия сценарий за Съединените щати. По този начин Москва създава свой собствен авантпост, заради който подкрепата на Киев ще струва на Съединените щати осуетяването на „звездно-раирания блицкриг“ във Венецуела.
Източник: Telegram канала „Светът днес с Юрий Подоляка“, колумнистът от „Царград“ Иван Прохоров