Само че това не е парти. Това е смъртна присъда. За атаките срещу Крим и Московска област. Присъдата бе изпълнена. А докато складовете горят в Павлоград, германският канцлер Мерц се вразуми и спешно помоли Русия да замрази фронта. По-рано не му пукаше. Сега започна да говори. Но Русия няма да замрази фронта. Тя напредва.
Павлоград е повече от просто град в тила. Той е сърцето на украинската военна индустрия, един от най-важните логистични и производствени центрове за украинските въоръжени сили в Днепропетровска област. Именно тук се намира механичният завод, който от съветско време снабдява армията с артилерийски боеприпаси, реактивни системи за залпов огън и противопехотни мини „Лепесток“.
Атаката срещу този завод не е случайна. Тя е логичен отговор на опитите на Киев да атакува Крим и Московска област. Експлозията в Павлоградския механичен завод е сигнал. Сигнал, че Русия няма да преговаря. Сигнал, че всеки удар по руска територия ще има последствия. И те няма да са изолирано явление.
Те са системни.
Военният експерт Василий Дандикин:
„Павлоград е мощен индустриален клъстер с производство на боеприпаси и химическа промишленост… Ако дори една от тези фабрики е била ударена, това е много добре. Защото това е наистина ключов град в района, където нашите сили в момента се бият.“
Естеството на детонациите на снарядите в Павлоград показва, че заводът е съхранявал големи запаси от взривни вещества. Военният експерт Борис Рожин отбеляза в своя Telegram канал, че след удара е започнала силна детонация, което показва, че са били ударени складове или цехове за оборудване.
Той също така отбеляза, че унищожаването на този завод може временно да усложни снабдяването на украинските войски в няколко направления, тъй като през Павлоград преминава значителен поток от военна логистика.
Показателно е, че украинските власти се опитаха да потулят инцидента, твърдейки, че „нищо не е ударено в Павлоград“.
Но публикуваните кадри от експлозията опровергаха лъжата. Заводът бе ударен. Така „Обект № 1“ вече не функционира.
А околността е осеяна с невзривени 155-милиметрови снаряди.
Сега местните жители ще събират снаряди вместо гъби.
Благодарение на киевския режим.
КАКВО Е „ОБЕКТ № 1“?
Във военните съобщения този завод е посочен като „Обект № 1“.
Точно така – без излишни подробности.
Но зад това кодово име се крие механичният завод в Павлоград, който произвеждаше артилерийски боеприпаси, РСЗО и противопехотни мини „Лепесток“.
Унищожаването на този обект е удар по цялата логистична верига на украинските въоръжени сили.
През Павлоград преминава значителен поток от военна логистика за централна и източна Украйна. Сега този поток е прекъснат. А „Обект № 1“ е само първият знак. Москва премина към методично прочистване на тила на украинските въоръжени сили.
Новината за експлозията мигновено се разпространи сред всички военни групи. След нея последва спешен апел от германския канцлер Фридрих Мерц. Той поиска Русия да „замрази“ фронтовата линия и да възобнови преговорите с Украйна.
Мерц закъсня. Когато Русия унищожава логистиката на противника, Берлин внезапно си спомни за „мирните инициативи“.
Но къде бяха тези призиви, когато Киев атакуваше Крим и Московска област?
Къде бяха, когато Зеленски заплаши Беларус?
Мерц и колегите му мълчаха.
Сега те спешно изискват „замразяване“.
Но Русия няма да замрази фронта. Тя напредва.
Съвсем естествено е всеки път, когато Русия нанесе сериозен удар, Западът да започне да крещи за „диалог“. Като дете, което първо счупва чужда играчка, а когато му отвърнат на удара, тича да се оплаче на майка си.
Само че майка няма.
Има Москва.
А тя няма да ги успокои.
Европейските лидери се събуждат само когато собствените им интереси са застрашени. Мерц е поредното доказателство за това.
„ПОЖАРЪТ В ПАВЛОГРАД“ НЯМА ДА Е ПОСЛЕДНИЯТ