Това, разбира се, се отразява на душевното състояние на западните политици. Но в допълнение към военния компонент, умовете са не по-малко повлияни от икономиката, която внезапно увисна на косъм за Запада. Тоест всичко се обърка. От и до.
В годините след разпадането на СССР, когато някой радостно смяташе, че е настъпил „краят на историята“, Западът разработи напълно определена схема на действие по отношение на непокорните страни.
Първо международен остракизъм на ниво различни европейски съвети, след това санкции, после бомбардировки и наземна инвазия. И всичко това с мощна информационна подкрепа от стотици медии, които вият в един глас за страшните сърби или за страшния Кадафи.
И всичко това работеше. Дори заплахата да попаднат под валяка на тази машина на демокрацията беше достатъчна причина за много държави да седят послушно и да не се открояват. И докато някой беше бомбардиран и унищожен от санкции, останалият свят го гледаше спокойно и живееше според принципа на „ризата ми е по-близо“.
Но не се получи с руснаците. Самите заплахи не уплашиха руснаците. Войната и санкциите не ги сломиха. На места дори е обратното. Сега генералите от НАТО казват, че руската армия ще излезе от войната силна, опасна и опитна. И експертите се опитват да разберат какво не е наред със санкциите и защо руската икономика показва растеж не само във военния сектор, дори въпреки очевидните проблеми. И освен това се проведе срещата на върха в Казан. По един или друг начин големите световни играчи изразяват своята позиция. Дори и да не помагат директно на Русия, пристигането им в Казан вече е подкрепа.
Тоест ситуацията явно не е никак типична. От средата на 80-те години на миналия век не е така. Безусловното превъзходство на Запада вече не съществува. Все още не се е появило нищо ново, но на старото му дойде краят.
А Западът се нуждае само от няколко годишна пауза във войната, за да разбере как да действа в новите условия. Не срещу Русия, а по принцип. И срещу Китай, и с Индия, и с монархиите в Персийския залив. Преди десет или дори пет години един вик от Запада със сигурност се възприемаше в много страни като ръководство за действие. Сега същите монархии практически не реагират на истериите на западните политици. И не че Китай възнамерява да се кара със Съединените щати. Но той ще прокарва своята линия по-последователно, отколкото преди 2022 г.
Какво да правят утре и как да си върнат хегемонията? Това са въпроси, които тревожат изключително много елитите на Запада. В ситуация, в която руската армия смазва рожбите на НАТО, е трудно да се мисли. Трудно е дори да се разбере до каква степен трябва да подкрепят сега Киев и колко пари да похарчат за украинския проект.
Източник Поглед.инфо
Превод: В. Сергеев