Основният вектор е настъплението към Красноармейск (Покровск), където се разгръща главната битка на кампанията, а може би и на цялата операция. Едно от помощните направления, започнато от генерал Герасимов през септември, е настъплението на Запорожкия фронт.
Групировката „Днепър“
На нея руският Генерален щаб е възложил подкрепящи фенкции в специалната военна операция. Но съвсем неочаквано тя се превръща в много важна част от военните действия. Войските ѝ държат фронт по река Днепър – от устията ѝ до Черно море, през Кинбурнския полуостров, до градчето Каменское в Запорожка област. Оттам линията завива на изток и минава южно от Орехов чак до село Малая Токмачка, където в момента се водят ожесточени боеве.
Командир на „Днепър“ е генерал-полковник Михаил Теплински – легендарен командир на Въздушно-десантните войски/ВДВ/, герой от войните в Чечня и Приднестровието, отличен с ордена „Герой на Русия“. В армията си е изградил репутация на решителен и уважаван офицер. Известен е и с умелото изтегляне на руските сили от десния бряг на Днепър през ноември 2022 г., когато повече от 35 хил. войници и стотици единици техника успяха да се прехвърлят без загуби.
Теплински нееднократно е критикувал грешките на командването и слабата подготовка на войските, което му донесе временно отстраняване от фронта. По-късно обаче е върнат начело на групировката „Днепър“.
Боевете през 2024 г.
Фронтът на Днепър и в Запорожка област замръзва през есента на 2023 г. През 2024 г. руските сили успяват да отблъснат украинския морски десант при Кринки и да изтласкат украинците от района около Работино, с което обезсмислят успехите от украинската офанзива през 2023 г.
Пробивът към Запорожие
От април 2025 г. руското настъпление продължава без оперативна пауза. „Днепър“ поема основно отбранителни и подкрепящи задачи, докато украинците изграждат дълбока линия от укрепления с буферна зона.
През пролетта руснаците се възползват от ротация на украински войски в Каменское и нанасят успешен удар. Градът и укрепленията му попадат под руски контрол, с което е пробита буферната зона. До юни украинците се оттеглят назад към основната линия на отбрана.
През юли–август 2025 г. руските части изтласкват украинците от село Плавни и навлизат в южните квартали на Степногорск – крепост на украинската отбрана, разположена само на 20 км от Запорожие. Оттам руски безпилотници вече могат да застрашат мостовете над Днепър – ключова логистична артерия за украинската армия.
Украинският Генерален щаб хвърля в контраатака елитни части, включително полка „Берлинго“. Боевете са изключително ожесточени. След серия маневри руснаците успяват да контрират и да се придвижат към Приморское и оттам към пътя за Степногорск.
Ескалацията
Украинците изпращат резерви – включително 7-ма бригада спецназ и батальон оператори на дронове. Руснаците отговарят с нови подкрепления – 11-та гвардейска десантно-щурмова бригада и части от 104-та дивизия. Десантници от 328-и и 345-и полк навлизат в градската застройка на Степногорск, подкрепени от артилерия и авиация.
Руснаците имат преимущество и благодарение на подготовката си за насочване на авиационни удари. Украинските блогъри съобщават за числено превъзходство на Русия и разрушителни атаки от бомбардировачите Су-34.
Въпреки хладните отношения между Герасимов и Теплински, командването прехвърля към „Днепър“ и бойци от 98-ма гвардейска въздушно-десантна дивизия – опитни от боевете при Часов Яр. Това е допълнителен коз, който може да позволи на руснаците да пробият линията на украинската отбрана и да застрашат мостовете през Днепър при Запорожие.
Към есента на 2025 г. боевете около Приморское и Степногорск придобиват изключително ожесточен характер. И двете страни хвърлят най-добрите си сили. Но все пак руснаците настъпват и овладявайки района, започват да блокират ключовите мостове през Днепър – ход с огромно стратегическо значение за изхода на цялата кампания.
Автор Кшиштоф Подгурски
Източник: Myśl Polska