Под местно население той е имал предвид всички хора на средна или по-голяма възраст, които са се скрили в подземията и са очаквали времето, в което града отново ще стане Красноармейск…И сега ротите, които прочистват сграда по сграда, имат помощта на останалите да ги чакат жители. Още в първите часове запристигали и питали дали имат нужда от кръв за кръвопреливане, носели цялата си оскъдна храна, за да я поделят в бойците…
Но най-голямата им помощ, която продължавала и в момента е, че бързо успявали да забележат къде се крият оставени украински бойци-наблюдатели….Един от тях например, забелязан в подземието на жилищен блок, имал рация, по която съобщавал в кои сгради нощуват руски части, къде са им боеприпасите, къде може да се удари по-болезнено или да се направи опит за контраатака…Обкръжили го и му викали да се предаде…Вместо това той излязъл с топор в ръцете и се опитал да съсече най-близкостоящия…-Не му оставили оръжие, а само топорът и рацията…След няколко безуспешни покани да се предаде, го ликвидирали…
В някои дворове се появили стихийни малки гробища-там погребвали близки хора и съседи, които починали-или от студ, или от рани…Молели за помощ да се оградят поне за отбелязване…Погребват ги близо до жилищните блокове или до къщите им, защото гробищата още са под артилерийски обстрел…
Другаде имало изоставени ранени украински бойци-къде един, къде двама или трима. И на тях им помогнали спецназовците…Така че сега местните оцелели хора са редом с руските бойци в прочистването и огледа на всяка сграда в Красноармейск….