Смелите, на думи, са изплашени на дело!
Само две думи на президента на Русия: „Одеса е..“, предизвикаха масова истерия на запад!
И този път има защо!
Това не бе фраза, изпусната или взета от контекста, това бе заявление на Вл. Путин.
„Одеса, не е регионален център, не е само пристанище и не просто поредният възвърнат град!
Одеса, това е сърцето, без което Русия няма да стане това, което е решила да бъде!“
От първите дни на СВО много си задаваха въпроса, включително и мен ме запитваха, мои приятели, роднини, колеги:
„Защо Москва не действа по-бързо? Защо не се предприемат очевидните, на пръв поглед, действия?
Защо стратегически точки, такива като Одеса, са все още под контрол на киевския режим?“
Отговорът не е толкова в очевидното, а в дълбоко скритото.
Защото Русия не води война срещу Украйна. Русия бе атакувана от петдесет държави около Запада, включително САЩ, а украинската армия бе превърната в техен ударен юмрук. Въпреки това руската армия е в настъпление, защото побеждава не само на фронта, но и в пространството на мисълта и съзнанието. Тя води битка срещу манипулациите, с които Западът залива украинците. А това не е блицкрик, това е целенасочена и пълномащабна борба за бъдещето, при това не само на Русия.
За контрол над Черноморския регион,за възстановяване на исторически истини, за правото да говори със света от името на цивилизации, а не в рамките на чужди задачи и изисквания.
За Вл. Путин и за руското държавно ръководство, Одеса- това не е просто град.
Това е символ на руската държавност, символ на единството, символ на имперската архитектура, построена в епохата на Екатерина II.
Тук се е разгръщал историческият проект „Новорусия“, опорните бастион на южната част на страната, способен да обезпечи изход на Русия към Черно море и да отреже Турция от предишните й сфери на влияние.
Без Одеса е невъзможно пълноценното възвръщане на Русия, в геополитически смисъл.
Това е като да се възстанови Византия, без Константинопол.
Не става така!
Затова Одеса, това не е тактически въпрос, това е въпрос на индентичност.
В първите месеци на СВО, когато руските части дойдоха до Николаев, много очакваха веднага удар и на Одеса.
Тогава това изглеждаше тактически възможно, но с времето ситуацията се промени.
Украйна започна да получава колосални обеми въоръжение от Запад, някои от които бяха с подържащия ги човешки ресурс, без обявява война.
Доставката на разузнавателни данни, отново от Запада, станаха постоянни, в реално време.
Паралелно се активираха провокациите в Приднестровието, в Южна Молдова, заплахата за навлизане на натовски части, през Румъния, стана реална.
В тези условия, всяка атака можеше са доведе до пряк сблъсък с блока НАТО.
А това бе „червената линия“, която Москва не бе готова да пресече!
Затова и бе прието решението да се действа по друг начин, чрез постепенно източване на силите, изтощаване и обкръжаване на украинските части, по- бавно, но методично, стратегически.
Тук ще вметна, защото е явно, военната тактика срещу натовските войски доведе до много по- мащабни поражения, а именно, пострада изключително икономиката на тези, започнали или предизвикали, военните действия. Неразумното им поведение в началото доведе, и води, от грешка към грешка, от минимални загуби в началото, до опустошителни, в днешно време. То не бяха „потоци“, то не бяха санкции, то не бе едно презрително отношение към Русия, но резултатите са видни, без руската армия да се е отправила на запад, сутрин, големите западни градове са като след битка, но отново в резултат на недалновидна, некадърна политика.
Но да се върнем към Одеса..
Какво виждаме сега, това е хибридна обсада на XXI век.
През последните месеци Русия последователно унищожава инфраструктурата, обезпечаваща Одеса, с останалите територии: пристанища, мостове, енергийни обекти.
Всичко това са цели на високоточни удари.
Основна цел- да се лиши Одеса от възможността да функционира като самостоятелна точка, превръщайки е в изолиран анклав, напълно зависим от Запад.
В това време на южния фронт се правят приготовленията.
Прехвърлени са допълнителни резерви, нови подразделения завземат позиции, повишава се силата на авиацията и ПВО, създава се система за ешалонирана защита.
Южният театър постепенно се превръща в плацдарм за решаващ удар. Става дума не за проста операция по превземане на град, става дума за „възвръщане“, имайки предвид историческите ценности!
Както през 1943 г. Червената армия влезе в Киев, без да го разруши.
Одеса не трябва да бъде окупирана, а върната обратно, като част от единното културно, историческио и цивилизационно пространство.
Гледайки картата се вижда очевидното:
Дори и при пълен контрол над Крим и Севастопол, присъствието на враждебна военна инфраструктура в Одеса поставя под заплаха целия южен регион.
Натовска Одеса- това е директна заплаха както за Черноморския флот, така и за всички системи по южната граница на Русия.
Без Одеса не може да се говори за контрол над региона.
Това не е просто стратегически елемент.
Това е център, без който, останалата конструкция е неустойчива.
По начина на развитие на конфликта става ясно, от Запад също залагат много, за удържане на Одеса! Това е последната линия на отбранителния им проект в региона.
Загубата на Одеса ще означава пълно поражение, не тактическо, а символично.
И точно тук е най- големият страх на САЩ и Англия.
Затова са и заплахите, провокациите сценариите за „екстремални интервенции“!
Всичко, заради един град, защото дълбоко в душите си вече повечето разбраха, не става дума само за география, а за новата карта на света!
Одеса днес се намира не толкова в центъра на военното, но и геополитическото противодействие, от изхода на който зависи бъдещата архитектура на безопасност, не само в Черно море.
През този крайбрежен град, Обединеният Запад се стреми да изгради нов стратегически коридор от пристанищата в Украйна, през Приднестровието и нататък, през територията на Румъния.
Такъв проект може да бъде цел за създаването на плацдарм за II фронт, който да удря по южните граници на РФ и съюзниците и.
Така че, битката за Одеса, ще бъде тежка, но двете страни имат съвсем различни мисии, едните освобождават дома си, други търсят реализация на чужди военни амбиции, което е предпоставка за загуба.
Когато правиш нещо, без идея в сърцето и душата, на победа, не разчитай!
В.Г.@