Това заяви пред БНР макроикономистът Стоян Панчев – анализатор от Експертния клуб за икономика и политика.
„Натискът за влизане в еврозоната и театърът със статистическите данни ще се превърне в катастрофа за управляващите. Това ще има негативни последствия за всички, за България„, предупреди той в интервю за предаването „Преди всички“.
Според него вървим към положителен отговор на конвергентния доклад. Но смята, че трябва да изчакаме поне до достигане на средноевропейските доходи. Ако продължим със сегашното темпо, означава, че можем да влезем след 10 години, уточни той.
По думите му намаляването на административни такси се прави за да не се излезе извън рамките на това, което трябва да бъде постигнато като част от маастрихтските критерии. Стоян Панчев подчерта, че тежестта на подобен тип такси в потребителския индекс на цените е доста висок. Години наред България не изпълнява инфлационния критерий от Маастрихт, а с последните данни се оказа, че го изпълняваме на 100%, подчерта анализаторът.
„Тук се цели 100-процентово, перфектно изпълнение – нещо, което не се е случвало в последните години изобщо„.
Според него просто наблюдаваме „статистически театър“, а не реално отчитане на данните за цените.
Панчев даде пример с Хърватия:
„Това, което видяхме в Хърватия, е, че ако наистина бъдат използвани твърде много тежки административни мерки за овладяване на инфлацията, така че да влезем в критериите, след това имаме ефект, подобен на плажната топка – натискаме я под водата и тя изскача нагоре още по-бързо. Подобно нещо може да се види и в България„.
По думите му отчетената инфлация от НСИ не е толкова ниска – 4% на годишна база. За него „по-голямата манипулация“ във връзка с данните се отнася към дефицита.
Той смята за грешка, която прилича на катастрофа, влизането ни на всяка цена в еврозоната и го нарече „гръцко влизане в еврозоната„:
„Гърция стана член на еврозоната, заобикаляйки критериите и използвайки фалшива статистическа информация за влизане в еврозоната. По-късно Гърция влезе в една много тежка бюджетна криза. Цяла Европа след това пострада от това. Не са случайни тези критерии“.
Анализаторът предупреди, че можем да се върнем към състояние на публичните финанси, каквото познавахме преди 1997 г., преди въвеждането на Валутния борд. Тоест, едно катастрофално бедно състояние, прикоето цените на стоките се увеличават с часове, а не с дни.
Според него няма икономическа логика зад влизането на България сега, по този начин, в еврозоната.