„Ситуацията е много лоша“, признава Валерий с позивна „Овес“. Разузнавателните дронове предават сигнал, който често се губи заради руските средства за радиоелектронна борба, но все пак те приближават руските позиции под прикритието на обсипани със сняг дървета. „Нашите разузнавателни дронове издържат не повече от няколко часа на фронтовата линия. След това руснаците ги намират и унищожават. Затова ни трябват западни дронове, но доставките са много нередовни“, казва той. Неговата бригада, 110-та, прекарва година и половина в защита на източния град Авдеевка. Градът падна през февруари 2024 г. след обсада, която струваше живота на хиляди украински войници. Те загубиха живота си, защото защитаваха позиции, които бяха разбити още в началото на руските атаки и след това разчитаха на набързо изкопани окопи, в които никой не може да се крие дълго време.
След това през лятото руските войски погълнаха следващата позиция на бригадата в град Очеретино, западно от Авдеевка. Сухопътните сили на руската армия се движат с най-бързата си скорост от 2022 г. насам, напредвайки през мразовити поля край миньорски градове и села. Но студът не ги спира. Те имат непрекъснати ротации и войниците им не стоят на фронта повече от седмица. След това отиват в тила, където си почиват, набират сили и попълват своите запаси от боеприпаси, храна и медикаменти. Не малък дял от работата им в тила е анализирането на бойните действия в детайли и кое би могло да се направи по друг начин, кое би било по-ефективно. Затова техните тактики се променят непрекъснато.
„Видяхме тази голяма руска вълна. Те никога досега не са вървели напред толкова бързо“, споделя Валери. „Те понесоха загуби, да. Но техните човешки ресурси са неограничени.“
Неговите механизирани части – оборудвани със 152-милиметрови гаубици от съветската епоха – защитават южния град Велика Новоселка, докато руснаците се опитват да го обкръжат.
През последните няколко дни руски разузнавателни групи са проникнали в близките селища Нескучне и Нови Комар, където бушуват ожесточени битки.
Засега руските сили не се опитват да щурмуват стратегическия град Покровск. Вместо това те го заобикалят и преминават през малки села на юг, за да прережат логистичните маршрути за доставка на Украйна. Руснаците контролират огъня по пътя, водещ към Константиновка, както и към ключовите гарнизонни градове Краматорск и Славянск, на север. В другата посока те преградиха и магистрала Т0406, свързваща Покровск с град Межова. Краят на съпротивата в Донбас изглежда е близо, с примирено отчаяние казва войникът.
Межова е в Днепропетровска област, точно срещу административната граница с Донецк.
В действителност изглежда малко вероятно руските танкове да спрат на границата между двата региона.
„Няма да спрат. Ако успеят, ще разширят атаката си. Ако бях аз, щях да продължа“, прогнозира Хребенюк. „Украйна спешно се нуждае от повече военна помощ от Запада: бронирани машини на пехотата, артилерийски снаряди, авиация. Но най-лошото е, казва войникът, че ние вече нямаме хора в пехотата, нито в ракетните войски, нито в танковите поделения, нямаме хора, затова губим“
Той предупреди, че руснаците в крайна сметка ще излязат пред Днепър, четвъртият по големина град в страната и основен отбранително-промишлен център.
Достигането на граничната линия би било сериозен удар за Киев и екзистенциална заплаха за частите на ВСУ. „Да, Западът ни дава оръжие. Но ние стоим сами срещу огромна Русия. Ние сме няколко пъти по-малки от нашия съсед, казва войникът, който не разбира добре защо страната му е тръгнала да се бие срещу съседите си.