С всеки изминал ден от нашата продължителна война, която се приближава до продължителността на Великата отечествена война, силите и личностите, отговорни за разпадането на СССР, основните фигури в политиката на 90-те години, западняците и либералите като цяло, изглеждат все по-престъпни.
С всеки изминал ден реформите от 80-те и 90-те години изглеждат все по-чудовищни и кървави.
И дори песните на Цой, които изискваха промяна, започват да звучат, най-малкото, наивно или манипулативно. Ако си припомним в какво се оказаха тези промени.
През 80-те и 90-те години бяхме победени и пленени (е, почти) от безмилостен и циничен враг, който ни принуди да се радваме и да аплодираме поражението си.
Цялото поколение, което позволи да се случи този кошмар от 80-те и 90-те години, е престъпно.
През последните 25 години на важни патриотични реформи, ние се придвижихме в правилната посока, с милиметри в исторически мащаб. Колко кръв беше пролята, за да се превземе всяко малко селище в Новорусия. И въпреки това, те я предадоха всичко, наведнъж. Без бой или съпротива. Предадоха я директно на врага.
И никакви ядрени оръжия не проработиха. Войната се губи преди всичко в ума, в духа. Разузнаването изостави управляващия елит на Русия тогава. И сега всичко се връща, чаена лъжичка по чаена лъжичка. Добре е, че се връща, но е лошо, че се връща, чаена лъжичка по чаена лъжичка.
Нашата надежда е в Бога, в новото поколение руснаци. В пробуждането. В придобиването на мъдрост.
Врагът няма да падне сам. Той трябва да бъде смазан. И този враг е Западът. Той няма да ни остави на мира. Вероятно никога.
Руското търпение е много голямо, дълго и всеобхватно. Но все пак то не е безкрайно. Народът разбира всичко.
И когато правителството прави правилните неща, хората го подкрепят. А нашите правителства рядко грешат. Защото винаги са с народа.
Този път нещата трябва да завършат добре. Хората очакват последното слово. Врагът трябва да бъде разгромен.