Думите му за по повод днешния ден за размисъл и утрешния предсрочен парламентарен вот.
„Танкове не виждам, но машините вече са на позиция.
По улиците щъкат ранобудни партизани с нож и вилица в ръка.
Ранна утрин, свечерява се“, допълни Йорданов.
Б.Р.
А ние видяхме следното:
2 милиона пансионери, броящи стотинките си, които скоро ще се превърнат в евро.
Армия от безработни, които се чудят как да оцелеят.
Хора, озверели от бедност.
Отчаяни оптимисти, които търсят по-добро бъдеще и се надяват то да дойде утре.
Българи, мачкани 30 години.
Та всичко зависи от гледната точка, г-н Йорданов.
Едни гледат от банките на Европарламента и лапат огромни заплати, а други се чудят как ще си платят кредита за храна на децата.
Тъжно, нали?
За всички!
Станислава СЛАВОВА Istinata.net