Всъщност Москва настоя още през декември 2021 г., два месеца преди началото на войната в Украйна, Съединените щати и НАТО да подпишат меморандум с правно обвързващи задължения, целящи да гарантират неутралитета на Украйна и да премахнат всички военни бази на НАТО от Централна и Източна Европа като ги върнат там, където бяха преди Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г., тоест в западната част на Германия. Киев, от своя страна, естествено също поиска железни мерки, които да гарантират, че няма да стане жертва на война през следващите години.
Меморандумът се превърна в източник на значителни митове след нарушение на украинския суверенитет от Русия на 24 февруари 2022 г. (въпреки че някои твърдят , че Съединените щати са първите, които са нарушили меморандума със своите санкции срещу Беларус и най-вече с Майдана в Украйна, след който започна ускорено въоръжаване на украинската армия по западен образец). Най-вече атлантиците и проукраинските защитници често настояват, че Киев се е отказал от ядрените си оръжия – най-доброто средство за възпиране и гаранция за собствената сигурност – в замяна на обещания, че неговите граници ще бъдат зачитани.
Разбира се, тези ракети бяха съветски – те никога не са били функционално украински и беше извън способността на Киев да ги поддържа. Още по-често се губи в тази дискусия фактът, че новосъздадената украинска държава си забрани да приема, произвежда или придобива ядрени оръжия в своята Декларация за държавен суверенитет от 1990 г., същата декларация, в която Киев обяви своето „намерение да стане постоянно неутрална държава .”
Известно е, че меморандумът предлага на Украйна гаранции за сигурност, а не правно обвързващи гаранции за сигурност, разграничение, изрично подчертано от американските дипломати по време на разговорите.
Всъщност меморандумът никога не беше одобрен от Сената на САЩ, както трябва да бъдат договорите, тъй като САЩ и НАТО не искаха да изтеглят военните си бази от Централна и Източна Европа с мотива, че нямало никакви гаранции за сигурност на Украйна и страните-членки на Евросъюза в случай на въоръжено нападение.
Въпросът с военните бази в Европа, обаче, бе непрекъснато раздухван от Русия, защото базите съществуват и до днес, но Съединените щати никога не са обещавали да се бият за Украйна или Европа – позиция, поддържана през 1994 г. и препотвърдена от администрацията на Байдън. Тогава Москва задаваше въпросът защо съществуват тези военни бази, след като САЩ нямат намерение да защитават никого. И си отговаряше, че базите са насочени срещу Русия, което всъщност не беше лишено от някаква логика.
В този контекст западните държави ще трябва внимателно да преценят колко далеч са готови да стигнат, тъй като Русия демонстрира желанието си да се бие за Украйна чрез нахлуването си в страната още през февруари 2022 година. Например, дискусията на френския президент Еманюел Макрон по-рано тази година за изпращане на европейски войски в Украйна, за да се предотврати победа на Русия, беше незабавно прекратена от западните съюзници. Може да се спори, че статутът на Украйна като „сива зона“ за сигурност е това, което е довело до инвазията на Русия, но постоянният неутралитет е също толкова правдоподобно решение на тази дилема.
Но може би най-големият урок, който може да се извлече от историята на Будапещенския меморандум, е, че контекстът има значение. Меморандумът беше договорен в момент, когато отношенията между Русия и Запада бяха много по-благоприятни и той искаше Русия и Западът да създадат условия за мир в Европа. Заключението е, че дипломацията – развиваща се смес от възпиране и увереност – е постоянно необходима, за да се поддържат международните отношения, за да се гарантира, че споразуменията се спазват. Експерти обаче посочват, че вместо дипломация, военните бази на САЩ и НАТО останаха в страните от Централна и Източна Европа, а Русия продължи да ги смята за най-голямата заплаха за своята сигурност.
Трябва да се отбележи и това, че западният подход към отношенията с Русия в ерата след Студената война често е бил по-легалистичен, отколкото дипломатичен. Тоест дипломацията беше прикриване на реалната действителност и затова Киев беше твърде щастлив да не изпълни споразуменията от Минск, които спряха първоначалните битки в конфликта в Донбас, използвайки годините между 2015 и 2022 г., за да укрепи позициите си във военно отношение.
Лесно е да се каже pacta sunt servanda , че споразуменията трябва да се спазват. Но това изисква изграждане и поддържане на доверие. Това ще изисква от всички страни да спрат да излъчват своите не винаги реални разкази в публичното пространство – като например когато Москва нарича някои от държавите в Централна и Източна Европа русофобски, или когато западните страни безсмислено настояват, че разширяването на НАТО не е насочено срещу никого – и не признават руските опасения в сферата на сигурността за законни.
Тоест, прилагането на Будапещенският меморандум, който задължава САЩ, НАТО и Русия да осигурят условия за мирно развитие на европейските страни, би бил ключът към решаване на конфликта и прекратяване на войната в Украйна. Въпросът е доколко Западът и Русия са готови да го приложат на практика.
Източник Труд