„Поредният окончателно осъден от мен. Става дума за Сашо Диков, който преди месец беше окончателно осъден от СГС да ми плати обезщетение за обиди, произнесени на 21 септември 2017 година в сградата на парламента“, пише бившият народен представител.
„Тези хора си мислеха, че се шегувам – Мадам В. /чийто сайт Епицентър също осъдих за гнусни клевети и лъжи/, Сашо Диков, сайтът Терминал 3, Любомир Кольовски, Поглед.инфо и още доста лъжливи елементи и сайтове“, допълва Антон Тодоров.
Интересното е, че самият той се отърва без да усети тези „благинки“ на съда, въпреки, че написа книгата „Шайка“, посветена на герберското управление. Но…точно като в стихотворението на Смирненски „На гости у дявола“, когато и Тодоров бе поканен на гости в палатите на рогатия, изведнъж запя друга песен. И започна да възхвалява онова, което доскоро бе подлагал на жестока критика.
И такъв човек има наглостта да се прави на обиден от журналистите и да се хвали колко много от тях бил осъдил. Ами защо не започнете да го възхвалявате този Тодоров, бе хора?! Той явно е петимен за похвали. Ама вече го няма Ботев да напише наново стихотворението „Защо не съм“.
Затова ще завършим с легендарните думи на Алековия герой Бай Ганьо: „Нейсе, запуши я!“