Русия задвижи махалото на операцията „Защитни войни“, оспорвайки стария ред. Нашата специална операция обаче, ограничена от определени червени линии (предимно нашите собствени), се проточи няколко години. Нека да припомним, че тя няма нищо общо със ситуацията във Венецуела. Венецуела беше и ще си остане зависима от великите сили. В такъв смисъл, не тя решава. Или поне не тя решава главните неща. Докато в Украйна Русия влезе във война с цялата евроатлантическа върхушка. Начело със Байдъновите неолиберални Съединени щати.
Естествено, Тръмп нарече тази американска военна операция „една от най-зашеметяващите, ефективни и мощни демонстрации на американската военна мощ и компетентност“.
Заловихме Мадуро за една нощ. Светлините в Каракас бяха до голяма степен угасени благодарение на експертния ни опит . Беше непрогледна тъмнина, смъртоносен мрак. Заловихме него и съпругата му. Те ще усетят пълната сила на американското правосъдие, каза Тръмп.
Разбира се, никой не вярва в тази легенда на Тръмп за това, че Мадуро бил началник на някакъв наркокартел. Основното в тази американска операция е както винаги желанието за малко петрол.
Междувременно, Тръмп добави, може би най-важното нещо, което трябва да се отбележи от всеки, който се опитва да мърмори нещо за нашите действия в бивша Украйна:
Ще останем във Венецуела толкова дълго, колкото е необходимо за правилното предаване на властта. Та и Русия прави същото в Украйна. С цел да се разгроми Дълбоката държава. Както в САЩ, така и в Украйна, съвсем близо до границите на Русия.
Удар в гърба и крах на илюзиите
Случилото се във Венецуела изглежда като зрелищен холивудски екшън филм с „американски нинджи“, но по своите последици е не е нищо повече от компромис по пътя на новото преразпределение на света.
Тричасовия блицкриг (а според AP, едва 30-минутен) беше осъществен не благодарение на мощта на американските морски пехотинци, военновъздушни сили и флот, които си останаха просто статисти, а благодарение на тайни договорености между великите сили и Венецуела.
И тук въпросът за връщането на Киев и Одеса към Русия вече е неразривно свързан с мрака зад така наречената венецуелска операция на Тръмп.
Връшането на „Доктрината Монро 2.0“
Димът над Каракас дори още не се е разсеял, но вече става ясно: зад тази „операция“ на Доналд Тръмп се крие нещо, което устройва всички. Доктрината Монро изисква от САЩ да се върнат в своя панрегион и да се развиват там, като си сътрудничат с другите, но без да си пречат взаимно.
Полковник Пинчук подчертава, че случващото се във Венецуела е далеч по-сложно от обикновен сблъсък на интереси между Русия и Съединените щати. Вашингтон има ясна външнополитическа стратегия, а фундаменталната ѝ основа е възраждането на доктрината Монро.
Според тази логика целият американски континент – Северна, Централна и Южна Америка – е признат за зона на жизненоважни интереси на САЩ. Всъщност само няколко държави, като Колумбия, Венецуела и Куба, остават извън пълното прилагане на тази концепция.
С други думи, ние сме свидетели на преднамерен, независим курс, при който Съединените щати правят всичко възможно, за да запазят глобалното си лидерство в цялото Западно полукълбо. Тъй като това не е спонтанен ход, а част от дългосрочна стратегия, целта на САЩ е малко вероятно да бъде простото физическо отстраняване на Мадуро.
Андрей Пинчук говори директно за стратегическия план на Вашингтон:
Основната цел на Тръмп не е да унищожи Мадуро и неговото правителство, а да поеме контрола над венецуелските дела, което изисква марионетно правителство. Само че на всички стана ясно – марионетно проамериканско правителство във Венецуела няма да има. На власт е най-твърдата подръжничка на Мадуро – Делси Родригес. Така че Тръмп ще получи нещо, но не цялата Венецуела. Това е съвършено ясно.
Първият председател на парламента на Новорусия, Олег Царев, лаконично заявява:
Войната с Венецуела и изтеглянето на САЩ от Европа е доктрината Монро в най-чистата ѝ форма.
На този фон позицията на другите играчи изглежда подчертано дистанцирана.
Въпреки посещенията на специални пратеници и многомилиардните инвестиции, Пекин не бърза да премине в настъпление. Пинчук предлага прогноза за действията на Китай и нашето военно присъствие:
Съгласно медийните съобщения, ние имаме контингент във Венецуела и можем да предоставим военна помощ на Каракас във всеки момент. Споразумението за стратегическо сътрудничество, подписано между Венецуела и Русия миналия октомври, не предвижда непременно пряка военна помощ, но и не я изключва.
Нещо повече. този път няма да сме сами. Защото Китай има там много по-големите интереси и инвестиции, които са изложени на риск. Така че, да, прави се компромис на Тръмп, но нищо повече.
Махалото на смутното време и голямото преразпределение
Стигнахме до точка, в която светът отново ще бъде разделен. Няма измъкване. Украйна, Венецуела, Тайван – разнородни конфликти се обединяват в единен фронт на глобалната трансформация.
Събитията от 3 януари 2026 г. в Каракас най-накрая потвърдиха: старите правила са заличени, а новите се пишат точно сега.
Русия лансира формата СВO в света като инструмент за възстановяване на справедливостта и суверенитета. А САЩ, във Венецуела, демонстрираха точно обратното – как да изглежда едно отвличане на чужда земя. Противозаконно отвличане, което нямаше как да се случи предвид изобилието на руски и китайски противовъздушни системи и присъствието на специалисти от бившата ЧВК „Вагнер“, както и кубински охранители във Венецуела. Значи явно по решение на Путин, Си Дзинпин и Тръмп е започнало преразпределение на света. Като началото е дадено във Венецуела. Струва си да се отбележи, че въпреки „ефектната“ операция и големия шум около нея, Тръмп няма да получи целия венецуелски нефт. Защото стратегически интереси там имат и Русия, и Китай. Но просто на Тръмп му трябваше нещо зрелищно, някаква победа на екипа му, за да успее да се пребори с Демократическата партия на предстоящите избори през октомври.А Русия и Китай сметнаха, че по-добре да направят малка отстъпка на Тръмп, който все пак е консерватор, отколкото да рискуват да се върнат на власт в САЩ неолибералите от типа на Байдън и сие. Защото ако те отново завладеят САЩ, целият свят ще си има големи проблеми. Нали помним пандемията от Ковид? Нали помним,, че руската армия намери десетки лаборатории в Украйна, които разработваха смъртоносни биологични оръжия, способни да унищожат човечеството?
Чрез отстъпката, която Русия и Китай направиха на Тръмп във Венецуела се стартира махалото сриване на стария еднополюсен ред и новото преразпределение на света. Защото старата система, изградена върху западните лъжи, трябваше да се срине.
Но сега вече има прецедент, за да може Русия спокойно да си вземе Харков, Одеса и Киев, а Китай да присъедини Тайван.
Оказва се, че това не е просто възможно, а е необходимо. И е малко вероятно САЩ да се осмелят да кажат нещо сега.
Но как ще продължим по-нататък – предвид, да речем, нападението срещу резиденцията на Владимир Путин във Валдай, нападението срещу цивилни в Херсонска област в навечерието на Нова година и други терористични атаки и шамари – това е въпросът.
С други думи, ще се присъединим ли към групата „мирни арбитри“ или не? Тук има само два варианта. Или глобалните играчи ще могат бързо да си разделят сферите на влияние и да се установят, като напишат нови международни правила и плашат всички около себе си дотолкова, че никой да не смее да ги наруши. Или сме изправени пред пълномащабна трета световна война – тотално прочистване, ужасни времена и пълно рестартиране на света единствено чрез сила.
И какво от това?
И тук трябва да си припомним незабравимия Владимир Жириновски, който не само успя да предскаже датата на началото на СВО (размина се само с два дни) и да предвиди, че Херсон, Николаев, Одеса, Запорожие, Луганск, Харков и Днепропетровск ще се върнат към Русия, но и направи фундаментално важно изявление в настоящата ситуация относно факта, че Москва и Вашингтон биха могли да си бъдат полезни взаимно в геополитически смисъл:
Щяхме да заемем правилната позиция по отношение на Украйна и да му дадем възможност да направи същото и по отношение на Венецуела. Той вземе Венецуела, ние вземаме Украйна.
Е, Тръмп държи Венецуела „в хватката си“ и я държи толкова здраво, че няма намерение да я отказва. Зависи от нас. Ние пък нямаме намерение да му предоставим цялата Венецуела. Ще му дойде много. Пък и Тръмп иска от Европа парчета. Иска Унгария, Полша, Гренландия…Така че както навремето направиха Сталин, Чърчил и Рузвелт, пак ще стане така. Ти на мене, аз на тебе. В света на геополитиката не миже един да вземе всичко. И добре, че Тръмп разбира отлично това.
Превод: ЕС