От миналата седмица, когато Доналд Тръмп обяви подготовката за среща с Владимир Путин, се появиха спекулации за възможната дата и място на срещата. Хелзинки вече не се разглежда както преди седем години, а заради заповедта от Хага уж руснаците обмислят среща в Казахстан.
Световната преса не по-малко ентусиазирано спори за съдържанието на преговорите, към които ще бъде насочено цялото внимание.
Руските наблюдатели като цяло са съгласни, че няма да става дума само за спиране на огъня на фронта, но и за де факто признаване на руския контрол над цяла Новорусия, включително Харков и Одеса. Освен това, както се очаква, на Русия се обещава, че това, което остане от Украйна няма да се присъедини към Северноатлантическия алианс. В крайна сметка обаче може и нищо да не остане, понеже остатъчните западни територии може да бъдат поделени между Румъния, Унгария и полша. Твърди се още, че Владимир Путин очаква от съвместната среща на върха ново разделение на сферите на влияние в Източна Европа.
„Москва гледа на края на този въоръжен конфликт и неговите цели много широко и иска не само да спечели нови територии, но и да проведе нещо като нова конференция в Ялта, на която да бъдат разделени сферите на влияние и да бъде създадена нова система за сигурност, включваща Русия от една страна и НАТО от друга“, казва руският политолог Георгий Бовт.
Украинците не могат да устоят на паралелите между случващото се сега и срещата на Тримата големи. Сред тях е бившият президентски съветник Алексей Арестович, който има четири милиона абонати в Telegram, благодарение на което запазва позицията си на виден наблюдател на събитията в Киев.
„Медиите шумят около срещата на Путин с Тръмп, посещението на високопоставен китайски дипломат на встъпването в длъжност на Тръмп и вероятна среща между висшето ръководство на Съединените щати, Русия и Китай“, размишлява през изминалия уикенд Арестович, който трябваше да напусне президентската администрация преди две години, подгонен от бившия си шеф.
„Това ще бъде опит да се договори нова система за сигурност и разделяне на сферите на влияние, разбира се, ще бъде решен и въпросът с Украйна Може да не харесваме много тези решения. Ние сме платили и плащаме огромна цена, но дори няма да бъдем поканени на масата за преговори, където ще се реши съдбата ни“, добавя Арестович*.
Грузия, Молдова, Армения
Срещата на Сталин, Рузвелт и Чърчил в Ялта започва на 4 февруари 1945 г. По време на преговорите в Крим, които продължават цяла седмица, представителите на страните победителки се споразумяха за разделянето на Германия на окупационни зони, следвоенните граници на Полша, както и създаването на ООН.
Последствията от срещата на върха в Ливадийския дворец обаче се оказаха много по-мащабни, тъй като именно в лятната резиденция на последния руски цар неформално беше закрепено разделението на следвоенния свят на два блока.
„Не се заблуждавайте. Всички Балкани, с изключение на Гърция, ще бъдат болшевизирани, аз не мога да направя нищо, за да предотвратя това, и не мога да направя нищо за Полша“, отбеляза Чърчил в частен разговор още преди срещата в Ялта. А при срещите със Сталин, тримата начертаха на лист хартия процентното разпределение на влиянието в страните от Централна и Източна Европа.
Същото по всяка вероятност ще се случи и сега, а Путин потвърди своето намерение за нова система за сигурност и разделяне на света на сфери на влияние още през декември 2021 г. с прочутия му ултиматум, който изисква от НАТО да се оттегли от страните от бившия Източен блок.
Тръмп от своя страна дава да се разбере, че не го е много грижа за Източна Европа. Що се отнася до разширяването на НАТО на изток, той още преди да дойде на власт изрази разбиране към руските опасения.
„Голяма част от проблема е, че Русия казва от години, много преди Путин да го каже, че Украйна никога не може да се присъедини към НАТО. Това всъщност вече е като написано на камък“, каза Тръмп миналата седмица и обвини Джо Байдън в провокиране на конфликт като повдигна въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО. „Ако се опитваме да вкарваме Украйна в НАТО, това е все едно Русия да види чужди войски на прага си, мога да разбера отношението на Москва към това“, каза Доналд Тръмп.
На среща с Тръмп, Путин може да поиска твърди гаранции, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО и няма да получи други ефективни гаранции за сигурност от Запада, например под формата на разполагане на военен контингент на няколко западни държави в Украйна. Въпреки че точно това Лондон и Париж обсъждат предпазливо поради американското нежелание пряко да участват в конфликта.
Между другото, след новото разделение на сферите на влияние Русия ще привлече към себе си и останалите постсъветски републики.
На първо място, става дума за Грузия, където след победата на изборите на олигарха Бидзина Иванишвили прозападните протести постепенно затихват. На референдума през октомври Молдова все пак избра евроинтеграцията, но без украинския щит ще стане лесна плячка за Русия. Армения, която флиртува с идеята за членство в ЕС и провежда учения с американски войници, също ще трябва да помисли за бъдещето си.
Така след завръщането на Тръмп, Путин вижда шанс за себе си не само да завърши достойно кампанията в Украйна, но и да получи възможност да прави каквото иска „в задния си двор“. „Русия е заинтересована не от примирие и замразяване на конфликта по Днепър. Такива планове Кремъл отхвърли априрори. На преговорите с Тръмп ще се говори за бъдещето не само на Украйна, но и на други страни, които Москва смята за нейна сфера на влияние, пише полското издание Rzeczpospolita.
Превод и редакция: БЛИЦ