Това е дългогодишната коалиция между двете най-големи партии – Християн-демократическия съюз и Християн-социалния съюз, които определяха приоритетите на страната. Всички останали партии в ляво или в дясно, не бяха в състояние да повлияят с нищо върху политическата линия на Германия.
В резултат на това, Берлин, който действаше мълчешком и винаги в сянката на държавите-грандове, успя постепенно да пробие и да стане най-напред икономически, а впоследствие и политически лидер в Европа.
Но, по всичко изглежда, че германският „Титаник“ всеки момент ще се сблъска със своя смъртоносен айсберг.
Причината е съвсем прозаична. И, както винаги в капиталистическите общества, става дума за пари. Защото, за да продължи и да разшири своето икономическо господство, Германия взе едно твърде глупаво решение. Да „обедини“ под фалшивата егида на ЕС , или по-точно да колонизира европейските народи. И да ги превърне в свой икономически и ресурсен придатък.
За тази цел германският „елит“, който играе ръководна роля в структурите на така наречения Европейски съюз, издигна тезата за пълно обединение на държавите в ЕС. Обединение политическо, финансово и военно.
Само че, незнайно защо, под обединение, в Берлин разбираха, поставянето на политиката, финансите и армиите на държавите-членки на ЕС, под командването на Брюксел, разбирай под командването на Германия.
С други думи немските олигарси не виждаха друг начин да продължат да се обогатяват, освен да превърнат народите на Европа в свои колонии. При това, не само народите от Източна Европа и държавите от бившия социалистически блок, но и всички останали страни от Стара Европа. В това число Италия, Испания, Холандия, Швеция, Австрия и т.н.
Именно затова Великобритания избяга така скоростно от ЕС. Именно затова американският президент Донал Тръмп още по време на предизборната си кампания произнесе знаменателните думи, че гледа Евросъюза, но вижда само интересите на Германия. А на последната среща на Г 7 в Квебек, Канада, Тръмп направо се скара и с Меркел, и с подтичващия зад нея Макрон. Обитателят на Белия дом, разбира се, не се скара с фрау канцлерин, защото много обича европейските страни. А просто защото виждаше как Германия му отмъква под носа цяла Европа.
Именно затова, не друг, а Меркел, настояваше и продължава да настоява да се приемат мигрантите от всякакви нациионалности. С тайната надежда, че това ще дестабилизира държавите в Европа и ще ги направи по податливи на германската опека.
Само че мигрантите може да са араби и африканци, някои от тях може и да са джихадисти, но никой не е казал, че са прости хора. Затова те се насочиха към най-богатата държава. Към Германия. И само за малко повече от година и половина я заляха с три милиона мигранти. Това бе причина да избухне сегашната политическа криза между ръководителите на ХСС и ХДС – Зеехофер и Меркел.
И това е точно случаят, в който малкото камъче, обръща голямата кола. Германската хегемония над Европа е на път да се срути. Защото някакви нищо и никакви мигранти наводниха Германия.
Нещо повече. Въпреки усилията на Меркел, нищо не е в състояние да принуди мигрантите да отидат в други страни на Европа. Освен в най-богатите като Германия, Франция, Италия, Испания и т.н. Те, ако трябва, ще се бият с полицията и с Меркел, но няма да напуснат Германия.
Така че ние можем да бъдем спокойни. Никой мигрант не се е засилил да идва в България. Дори да го принуждават. И това, че мигрантите не ни искат, не е, защото Борисов ги бил спрял. Просто има много по-богати държави, където само от социалните помощи ще си живеят царски. Защо тогава да идват при нас?
Хегемонията на немците е на път да се срути и по една друга причина. Немската олигархия и нейният псевдоелит недооцениха свободолюбието на европейските държави. Сега много страни открито отказват да се подчиняват на Брюксел. Унгария, Чехия, Полша, Австрия, Италия, Словакия, Испания и т.н. прозряха тайните козни на Берлин и отказват да бъдат превърнати в колонии.
Но ако бяха сами, тези държави никога нямаше да могат така успешно да се опълчат срещу германската опека. Техният и нашият шанс за успех бе, че в този момент, в Европа се появи велика и мощна Русия. Която иска светът да се развива по законите на истинската демокрация. По законите на взаимноизгодното сътрудничество между суверенни държави. И в крайна сметка, по законите на човечността.
Владимир Путин и Русия отново освобождават Европа. Затова Москва, по думите на Смирненски, отново е „ярко огнено сърце, което носи надежда и щастие на народите.
Автор Иво Македонски, istinata.net