Истинският сблъсък вече не е само между Русия и Запада.
Голямата битка е за бъдещия световен ред.
А нейният център постепенно се измества към Азия – към Китай и Тайван.
Посещението на Тръмп в Пекин идва в един изключително опасен момент. Това не е просто дипломатическа среща, а тест за това дали Вашингтон и Пекин все още могат да управляват конфронтацията помежду си, без светът да се плъзне към глобална криза.
На пръв поглед темите изглеждат познати:
търговия, мита, технологии, Украйна, Иран.
Но зад всичко стои Тайван.
Островът постепенно се превръща в най-опасната разменна монета в международната политика.
САЩ продължават да въоръжават Тайван с безпрецедентни темпове. Нови оръжейни пакети за десетки милиарди долари превръщат острова в една от най-милитаризираните точки на планетата.
За Вашингтон Тайван е едновременно:
стратегически плацдарм срещу Китай,
инструмент за сдържане на Пекин,
и огромен пазар за американския военно-индустриален комплекс.
Но колкото повече САЩ укрепват Тайван военно, толкова повече Пекин започва да вижда случващото се не като „отбрана“, а като подготовка за дългосрочно обкръжаване на Китай.
Според анализатори около преговорите между Вашингтон и Пекин вече се обсъжда възможността Тайван да бъде използван като инструмент за натиск в по-широка сделка:
ограничаване на американската подкрепа за Тайван срещу китайски отстъпки по Русия, Иран или глобалната икономика.
Ако подобен сценарий наистина съществува, това би било геополитически шок. Защото Тайван вече не е просто регионален въпрос. Той е символ на сблъсъка между две визии за света.
За САЩ Тайван е бариера срещу възхода на Китай в Тихия океан.
За Китай Тайван е въпрос на национален суверенитет и историческо обединение.
Пекин отлично разбира, че американската стратегия не се изчерпва само с Тайван. Китай вижда цялата система за натиск:
военни бази,
съюзи в Азия,
технологични ограничения,
икономически санкции,
и опити за блокиране на китайското влияние.
От китайска гледна точка Тайван е само най-чувствителният фронт в много по-широката конфронтация.
На този фон появата на американска стратегическа ядрена подводница клас „Охайо“ в Гибралтар малко преди разговорите в Пекин изглежда като внимателно изчислен сигнал.
Това не е обикновена демонстрация на сила, а напомняне, че САЩ са готови да комбинират дипломатически натиск с военна мощ.
Посланието към Китай изглежда ясно:
ако Пекин продължи да подкрепя Иран и да задълбочава стратегическия съюз с Русия, Вашингтон е готов да повиши нивото на конфронтация.
Но Китай също има своите козове.
Пекин знае, че американската икономика остава дълбоко зависима от китайското производство, редките метали, индустриалните вериги и азиатските морски маршрути.
Освен това Китай постепенно изгражда алтернативна система от икономически и политически партньорства чрез БРИКС, ШОС и инициативата „Един пояс, един път“.
Именно затова Вашингтон изглежда все по-притеснен.
Защото сближаването между Китай, Русия и Иран вече започва да изглежда не като временен съюз, а като формиране на алтернативен глобален център на сила.
А Тайван … се превръща в точката, където този сблъсък може да избухне най-бързо.
Проблемът е, … че всяка страна смята, че няма право да отстъпи.
САЩ се страхуват, че загубата на Тайван би означавала стратегическо отслабване в Азия, а Китай вярва, че отказът от Тайван би означавал историческо поражение и удар по легитимността на китайското ръководство.
Когато две ядрени сили започнат да разглеждат един и същ въпрос като „екзистенциален“, рискът … е вече голям и прави настоящия момент толкова опасен.
Защото светът вече не се движи към обикновена Студена война, а
към директна борба за това кой ще определя правилата занапред.
————
Росица Калинова