Днес в Армения се провеждат парламентарни избори. Основната интрига е дали премиерът Никол Пашинян, който ръководи правителството от 2018 г. и се опитва постепенно да извърши завой на страната си към Запада, ще успее да запази поста си и какво влияние ще получат основните опозиционни партии, които говорят за запазване на връзките на Армения с Русия и контролираните от нея интеграционни организации като Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и Евразийски икономически съюз (ЕАИС), предава БТА.
Брой избиратели и избирателни секции
На настоящите избори право на глас имат 2 489 031 души, според данните на Службата по миграция и гражданство към МВР. Според публикуваните предварителни данни, 843 278 души имат право да гласуват в Ереван, докато 1 645 753 са избирателите в останалата част от страната.
В цялата страна са открити приблизително 2500 изборни секции. От тях около 1700 са оборудвани с видеокамери – за хода на гласуването може да се следи и онлайн. Изборите започват в 8 часа местно време (7 българско време). Изборният ден продължава до 20 часа местно време (19 часа българско време).
Очаква се приблизително 5200 полицаи да дежурят на изборните секции. Поради наплива на избиратели от чужбина, граничният контрол на летище „Звартноц“ в Ереван отнема приблизително два часа, съобщават местните медии.
Ден на предизборно мълчание
Вчера в Армения беше обявен ден на предизборно мълчание. Според закона на този ден на лидерите и представителите на избирателните субекти е забранено да провеждат митинги с поддръжници, да публикуват агитационни материали в медиите и социалните мрежи, както и да говорят по телевизията и радиото. Въпреки това банери и плакати, които вече са поставени по градските улици, могат да останат. Премахването им не се изисква от закона.
В деня на мълчанието се проведоха и финалните приготовления в избирателните секции. Членовете на секционните избирателни комисии поставиха урни за гласуване и необходимото оборудване. Традиционно значителен брой избирателни секции се намират в образователните институции.
Как се провеждат изборите?
Армения е парламентарна република. Народното събрание, състоящо се от най-малко 101 депутати с петгодишен мандат, формира правителството. То се ръководи от министър-председателя, назначен от президента по предложение на парламентарно мнозинство.
Изборите за Народното събрание се провеждат по пропорционална система, тоест избирателни листи. За да влезе в парламента, самостоятелна партия трябва да осигури най-малко 4% от гласовете, блок от две или три партии трябва да осигури 8%, а по-голям блок – 10%. Ако, теоретично погледнато, прагът бъде прескочен от само една или две партии, то в законодателния орган се допускат първите три, независимо от представянето им.
Ключова характеристика е така наречената бонусна система. Тя предвижда, че водещата партия, която получи по-малко от 54% от гласовете, получава допълнителни места (до 54% от мандатите в парламента). Ако получи повече от 66%, допълнителни места се прехвърлят на другите участници, обяснява тънкостите на националната избирателна система местното издание „НюзАрмения“.
Какъв ще е вероятният състав на следващия парламент
Според експерти и социологически проучвания, проведени в страната, начело ще излезе настоящата управляваща партия „Граждански договор“ на премиера Никол Пашинян. Бизнесменът Самвел Карапетян, лидер на блока „Силна Армения“, ще бъде един от основните му съперници. На трето място най-вероятно ще влезе и бившият президент Роберт Кочарян, който стои начело на блока „Армения“.
Социолозите смятат, че шанс да прескочат прага за влизане в парламента имат и ПП „Просперираща Армения“ на бизнесмена Гагик Царукян и ПП „Криле на единството“ на бившия омбудсман Арман Татоян. На изборите участват общо 18 политически сили: два блока и 16 партии.
Между Русия и ЕС
Външната политика се превърна в централна тема на предизборния дебат. Правителството на Пашинян пое курс на постепенно дистанциране от Русия и сближаване с ЕС, въпреки че Армения формално остава член на ОДКС, ЕАИС и Общност на независимите държави (ОНД). Арменските власти прокламират политика на баланс, но опонентите на премиера, считани за проруски, се противопоставят на ускорената европейска интеграция. Те предупреждават за фатални последици за икономиката на страната, ако връзките с Русия бъдат прекъснати, предвид високата зависимост на Армения от руския пазар и енергийни ресурси.
„Това са първите избори в историята на Армения, при които геополитическата ориентация се превърна в решаващ въпрос“, заяви пред Асошиейтед прес от Ереван Микаел Золян, анализатор и бивш депутат в арменския парламент. „Досега Армения оставаше в сферата на влияние на Русия и това се приемаше за даденост, но сега, за първи път, това се поставя под въпрос“, допълва той.
Пашинян започна предпазливо
да отслабва връзките си с Москва
като се присъедини към Международния наказателен съд през 2023 г. и преустанови участието си в доминираната от Москва ОДКС през 2024 г. Армения също официално обяви стремежите си да се присъедини към ЕС и беше домакин на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван в началото на май. Убедителна победа на парламентарния вот би дала на Пашинян мандат да продължи тенденцията, отбелязва АП.
„Армения трябва да има избор – да бъде част от ЕАИС или ЕС. Не аз ще реша това, а вие, гражданите на Армения“, обясни Пашинян по време на предизборната кампания, цитиран от „Интерфакс“. В отговор Москва предупреди за сериозните икономически последици, пред които ще се изправи републиката, ако напусне ЕАRС и започне да ограничава вноса на арменски цветя, алкохол, риба и селскостопански продукти. Пашинян настоява, че няма намерение да предприема „никакви радикални действия в отношенията с Русия“. „Имам приятелски отношения с президента на Руската федерация в най-чистия смисъл на думата“, заяви той, цитиран от АРМЕНПРЕС.
На свой ред опозиционните сили твърдят, че възстановяването на
дълбоките военни и икономически връзки с Русия
е единственият път на Армения към националната сигурност, отбелязва Би Би Си. Британската медия отбелязва, че ако кандидатите на опозицията работеха заедно, те биха могли да задминат Пашинян по гласове, но разделени не могат да го победят.
Същевременно руският политолог Константин Калачев заяви пред „Лента.ру“, че паралелното развитие на връзките както с ЕС, така и с ЕАИС служи на националните интереси на Армения. Политологът отбеляза, че отношенията с ЕС са особено важни за предизборната кампания на премиера Никол Пашинян, като се има предвид, че той е изправен пред проруска опозиция, но и че действията на Армения ще бъдат оценени след изборите през юни.
„Русия остава най-важният външноикономически партньор на Армения. Има икономическа основа за бъдещите отношения, традиции за тези отношения, споделена история и култура и два християнски народа. В същото време съществува факторът борба за власт: Пашинян в момента се стреми да привлече проевропейски настроени арменски избиратели, от които има много“, смята Калачев.
Карабахският въпрос и границата с Азербайджан
По отношение на Карабах, над който през есента 2020 г. контрол пое Азербайджан „Граждански договор“ води кампания за скъсване с историческото минало, наричайки предишния курс „карабахски мит“ и „капан, ограничаващ суверенитета на Армения“. Пашинян твърди, че затварянето на въпроса е необходимо условие за развитието на страната като независима държава. По въпроса за границата Пашинян издига своята програма „Ера на мира“, разчитайки на отказа от териториални претенции към Азербайджан. Политикът предупреждава, че алтернативният курс на опонентите му може да доведе до нова война още през есента.
Блокът „Армения“ настоява, че подобна политика е стратегическа грешка. Кочарян критикува властите за това, че са направили отстъпки на Баку, като изисква международни гаранции и посредничество. „Силна Армения“ обвинява правителството в прекалено отстъпчивост и предлага да се разчита на военно сътрудничество с Русия. „Проспериращка армения“ поставя под въпрос мирната програма на правителството и изисква подписан мирен договор с Азербайджан. Гагик Царукян смята, че устойчивият мир е възможен само с посредничеството на Русия, коментира темата специализираното издание „Кавказкий Узел“.
Поглед от отвън
„Изборите се превръщат в референдум“, анализира ситуацията издаваният в Амстердам руски опозиционен вестник „Москоу Таймс“. „Самата Русия, със своята пропаганда и ултиматуми, превърна тези избори в референдум за европейската интеграция на Армения. Кремъл не може да си позволи още едно поражение след тези в Молдова и Унгария. За всички е очевидно, че Русия полага огромни усилия, за да попречи на Никол Пашинян да остане министър-председател или поне да си осигури значително мнозинство. Следователно, все по-често се разпространяват мрачни прогнози за икономически и културен колапс на Армения“, отбелязва авторът на статията Александър Шулга.
В статията си в молдовския портал „Язиар“, политологът Лаурентиу Плешка отбелязва, че реакцията на Кремъл „не е тонът на някой, убеден в привлекателността на проекта си“. „Това е тонът на човек, който разбира, че вече не може да убеди никого и има само едно останало оръжие: сплашването. Ако Евразийският икономически съюз беше наистина привлекателен, Армения нямаше да гледа към Брюксел. Ако ОДКС беше истински съюз, Ереван нямаше да замрази членството си. Ако партньорството с Москва беше донесло просперитет на региона, дискусията щеше да бъде съвсем различна!“, отбелязва експертът.
Промяната в курса ще засегне силно арменската икономика,
отбелязва латвийският вестник „Диена“. „Благодарение на членството си в ЕАИС, Ереван получава руски газ, петролни продукти, необработени диаманти и много други стоки на цени под пазарните. В същото време арменски граждани – приблизително половин милион – живеят и работят в Русия. Паричните преводи, които изпращат у дома, представляват поне десет процента от БВП на Армения. Като се обърне към ЕС, Армения автоматично ще загуби тези и много други икономически предимства. Освен това много доставки не могат да бъдат заменени в краткосрочен план, дори на пазарни цени. Песимистичните оценки сочат, че при такъв сценарий
БВП на Армения може да намалее с 30 или дори 40 процента“,
отбелязва авторът на статията Андис Седленекс.
Руската информационна агенция РИА Новости не вярва, че обръщането на Армения към Запада ще доведе до добро за нея. „Интересът на Запада към Армения ще отслабне, но Русия ще остане. Не просто наблизо, а като съдба и единствен начин за запазване на арменската държавност. Стреми ли се ЕС да приеме Армения в лоното си? Това дори не е смешно, защото това никога няма да се случи. САЩ ще я защитят ли от Азербайджан или Турция? Още по-смешно. Като обърне гръб на Русия, Армения няма да загуби пазар или икономически партньор – тя ще загуби бъдещето си“, отбелязва авторът на статията Пьотр Акопов, който е с арменски корени.