Мейнстриймовските европейски медии веднага нададоха победоносен крясък, че ЕС „отстоявал смело“ своята независимост от САЩ.
Нищо подобно. Просто западноевропейските и задокеанските корпорации влязоха в истинска схватка. Европейските корпорации, за да запазят парите си. А Щатските корпорации, за да им ги вземат.
Това се случва точно сега, защото в предверието на голямата война срещу Русия и Китай, САЩ и Западът трябва да калкулират и поделят разходите. И както при всеки пазарлък, двете страни искат максимума, за да се срещнат накрая някъде по средата.
Този широко афиширан „разрив“ започна, още когато Тръмп постави условие на ЕС всяка страна-членка да отделя по два процента от брутния си вътрешен продукт „за отбрана“. Но страните нямаше от кого да се отбраняват. Освен от самия развилнял се каубой – САЩ.
Защото тези два процента, щатските каубои ги искаха не за повишаване отбранителната способност на европейските държави. Искаха ги, за да изкупят старите оръжия на янките. И по този начин да налеят свежи пари в съвсем отънялата щатска хазна.
Но…Тръмп, разбира се, не можеше да накара големите западни държави да му дават пари, затова той принуждава малките и нови страни-членки на ЕС да отделят от мизерните си бюджети. И да плащат на САЩ уж за „отбрана“. Така бедните бяха принудени да дават пари на богатите. Но всеки знае, че при капитализма това е закон.
Но американският президент, като добър спестовник, не се ограничи само с това. Той си измисли обвинения срещу Иран, така както неговите предшественици измислиха обвинения срещу Ирак, Либия, Сирия, че и срещу Сърбия.
И наложи санкции на Иран. Само че този път санкциите срещу Иран, бръкнаха дълбоко в джобовете на западноевропейските корпорации. И ги разгневиха. Затова се наложи най-напред Юнкер да атакува САЩ. А след него срещу Тръмп се нахвърли и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Той заяви в прав текст, цитиран от dnesplus.bg, че „с приятели като Доналд Тръмп, никой не се нуждае от врагове“.
А Евросъюзът заяви, че ще защитава ядрената сделка с Иран и няма да се съобразява със санкциите на САЩ срещу близкоизточната държава.
Но САЩ са началник на Евросъюза от време оно. И за да могат големите западни държави да се противопоставят ефективно на безпардонния натиск на янките, на тях им трябва съюзник. И познайте кой е този съюзник? Естествено, че Стара Европа веднага си плю на лицето и се обърна към…Русия. Колкото и да беше русофобски настроена. Колкото и санкции и подли номера да въртеше и да продължава да върти на Руската федерация.
Изведнъж се оказа, че мощна Русия е нужна на „добрите стари“ западни държави. И нищо чудно, в един близък момент ЕС да се откаже, временно и лицемерно, и от антируските санкции. Може да се обяви и за по-бързо решаване на украинския въпрос. Само за да натрие носа на Тръмп. И да покаже на янките, че Евросъюзът е достатъчно силен и без протекциите на САЩ.
И наистина от 1950 г. насам, ЕС придоби изключително голяма икономическа мощ. И взе да мери ръст със своите американски началници. Единственото, което не достига на Брюксел е военната сила. И понеже каквото и да правят, в скоро време брюкселските чиновници не могат да създадат такава военна сила, която да се противопостави на САЩ, те се насочиха към Русия.
Разбира се, Руската федерация не трябва прекалено да разчита на подкрепата или съюза със страните от Стара Европа. Защото тевтонските, бургундските, фламандските и прочие рицари имат ужасно дълга и зловеща история на коварство, лъжи и интриги. Затова Москва трябва да преценява внимателно всеки свой ход по отношение подкрепата на Евросъюза. Точно така, както трябва да преценява всеки свой ход в „приятелството“ с Ердоган.
Но в голямата политика няма лесни решения. А руските дипломати са доказали своята изключителна ерудиция и блестяща способност да решават и най-заплетените казуси.
Защото двамата Доналдовци – Тръмп и Туск – скоро ще се разберат. И Русия трябва да е готова за този момент. По простата причина, че „колективният“ Запад, както се разцепи, така и ще се обедини. Понеже го сплотяват парите и желанието за световно господство.
А точно на тези западни мераци се противопоставя Русия. Единствената ни надежда е, че Владимир Путин отново ще си изиграе блестящо картите. И ще покаже на Запада, че без Русия е нищо и половина.
Автор Иво Македонски, istinata.net