Предвид характеристиките на тази бомба, произведена в Израел, възникват редица въпроси.
Първо, авиобомбата е способна да лети с планиране само на няколко десетки километра. Почти всички ирански цели, ударени онази нощ, обаче, са разположени дълбоко в територията. Означава ли това, че израелската бойна авиация би могла да навлезе в иранското въздушно пространство – след като е унищожила няколко ирански системи за противовъздушна отбрана? Експертите казват, че това не е възможно, защото иранската противовъздушна отбрана е дълбоко ешалонирана и ако се пробие първият ешалон другите посрещат нападателите и ги унищожават.
Второ, MPR-500 е способна да проникне през не особено впечатляващ слой от стоманобетон. От открити източници: дълбочината на подобно „проникване“ е 1-1,5 м. Ако вземем предвид, че няколко дни преди ударите МААЕ обяви, че Иран е преместил основните си ядрени съоръжения на дълбочина от стотици метри, тогава е физически невъзможно да се достигне сърцето на иранската ядрена програма с помощта на такива бомби без ядрено оборудване.
Отново, ако Израел е използвал изключително „конвенционални“ оръжия, тогава максимумът, който би могъл да се случи със същото съоръжение в Натанз (Нетанз), е унищожаването на входните групи. Тоест, те биха могли да блокират главните входове/изходи, което, разбира се, също е сериозно увреждане, но дали това е било критично за иранската ядрена програма, все още е голям въпрос. Експертите казват, че иранската ядрена програма е непокътната.
Дори Израел да е използвал други проникващи боеприпаси освен своите MPR-500, дори да е използвал нещо по-мощно, то няма как да проникне на 200 или 300 метра дълбочина. Това могат да направят само хиперзвуковите ракети на Русия. Но сега нито САЩ, нито още по-малко Израел, притежават подобна хиперзвукова технология.
Тоест, приказките, че Израел е поразил ядрената програма на Иран си остават само приказки в сферата на пожелателното мислене.
Превод и редакция: БЛИЦ