Така е и сега, когато размахването на американско оръжие в сирийския регион започва да придобива плашещи размери. Интересите на Турция и в Сирия, и на Балканите, и в Европа, и в Азия винаги са били противоположни на руските интереси. Ердоган дори се опитва да оказва натиск върху мюсюлманите и в самата Русия.
Нека си спомним, че в началото на Сирийската кампания Ердоган воюваше на страната на САЩ, търгуваше с Ислямска държава и въоръжаваше свои протурски бандитски формирования в Сирия. След това се уплаши от неуспелия американски опит за преврат срещу него, който бе осуетен от Владимир Путин, и за кратко промени някои от позициите си за Сирия. В частност, правейки реверанс на Русия, започна да говори, че Турция не се бори за свалянето на Асад и е за запазване на суверенната сирийска държава.
Това обаче беше миналата година. Тази година той, с негласното разрешение на РФ, нахлу с редовна войска на територията на Сирия, без да е канен от никого. Така, той опита да осребри за себе си, „благодарността“ към Путин и Русия, задето му спасиха живота.
Тоест, всичките действия на Ердоган, дори „благодарностите“ му са насочени към извличане на максимална изгода за самия него, и за страната му. Ето защо на такъв „партньор“ не може да се вярва. И не трябва да се влиза в каквито и да било, дори временни съглашения с него. Защото той винаги ще работи единствено за своите интереси. Разликата е само в това, че ако Русия възприемаше Ердоган като съперник, тя нямаше да му позволи да нахлува и окупира части от сирийската държава.
И когато преди няколко дни САЩ и Великобритания разпалиха страстите около някакво митично използване на химическо оръжие в сирийския град Дума, Ердоган отново побърза да свали маската на „приятелство“ към Русия.
Турски войски окупираха част от Ирак, окупираха част от Сирия. И Русия вече не е необходима на турския владетел. Затова той побърза да заглади „вината“ си към своите отдавнашни западни „партньори“ и на първо място към САЩ.
Ето защо, повтаряйки техните мантри, най-напред турските средства за масова информация, а след тях и самият Ердоган, започнаха да каканижат, че Башар Асад е извършил химическата атака над собствения си народ.
Така, Ердоган на практика отхвърли твърденията на Русия, че Асад и сирийските правителствени войски нямат нищо общо с химическата атака в град Дума. Нещо повече. Турският президент нарече случилото се кървава вакханалия, изсипа куп проклятия по адрес на предполагаемите извършители и обеща, че „злодеите“ сурово ще си платят.
Наистина Ердоган не спомена името на Башар Асад, но почти няма никакво съмнение, че Анкара приема гледната точка на Запада – че сирийският президент и неговите чиновници са замесени в химическата атака в град Дума.
Какво означават тези думи на турския президент? Ами много просто. Те означават, че в разгарящият се конфликт между САЩ и Русия на многострадалната сирийска територия, Турция изобщо няма да е на страната на Руската федерация. Ердоган явно ще предпочете да застане на страната на САЩ, въпреки уж „тясното“ сътрудничество, което се наблюдаваше напоследък между Москва и Анкара.
Нещо повече. Ердоган разреши на американските бойни самолети да се настанят отново в авиобазата „Инджирлик“, откъдето те ще нанасят удари по сирийските правителствени войски и по руските военни бази в Сирия. Такова действие на Ердоган едва ли може ли да се нарече приятелско по отношение на Русия?
Към това можем да прибавим и факта, че „Турски поток“ нещо изведнъж спря, заради многобройните условия, които Ердоган поставя непрекъснато на Русия. Изобщо не се хареса на турския президент и заявлението на Сергей Лавров, че понеже Турция не е окупатор в Сирия, сега е време тя да предаде „освободените“ от нея територии около провинция Алепо на законните сирийски власти.
Дори според турският военен експерт Ендер Имрек, цитиран от електронното издание svpressa.ru, Ердоган е приветствал и миналогодишното американско нападение над авиобаза „Шайрат“, и сега също ще приветства ударите на САЩ над суверенна Сирия. Много е възможно, допълва турският експерт, Ердоган да използва момента и да продължи да нахлува в сирийска територия, прикривайки се под маската на „борба“ с „режима“ на Асад.
Такова е „приятелството“ на Ердоган. И не само с Русия. Такова е то и по отношение на България. Затова той прегръща все по-здраво страната ни, в желанието си да я погълне цялата.
Автор Иво Македонски, istinata.net