Според европейското законодателство останалите държави от еврозоната имат седемдневен срок да възразят, ако има вероятност дизайнът да предизвика неблагоприятни реакции сред техните граждани.
За случая първи съобщи нидерландският експерт Раинийр Ярсма в социалната мрежа X. Той е поискал повече информация от Съвета на ЕС, но оттам са отказали да разкрият писмото с възражението, за да не се „подкопае много деликатният процес на вземане на решение“. В публикувания документ името на държавата е заличено.
По информация на БНТ става въпрос за Гърция. Според мотивите на Атина надписът „българска азбука“ може да се превърне в прецедент за други държави кандидатки за членство в ЕС, които също използват кирилица – като Северна Македония, Украйна и Сърбия.
Гръцките дипломати са припомнили, че при присъединяването на България към ЕС София е приела декларация, в която се говори за „кирилица“ и „български език“, а не за „българска азбука“. След като страната ни се присъедини към ЕС през 2007 г., кирилицата стана третата официална азбука в съюза.
От Българската народна банка (БНБ) потвърдиха пред БНТ, че монетата е включена в монетната програма на банката и е в процедура по одобрение. От централната банка посочват, че по проекта няма открити въпроси, свързани с техническите изисквания, но отказаха коментар до приключване на процедурата.
Според БНТ се обсъжда компромисен вариант, при който на монетата да има две отделни думи – „България“ и „Азбука“. Този вариант е приемлив за Атина, но не е ясно дали ще бъде одобрен от БНБ.
Темата коментира и президентът Илияна Йотова, която призова за „кураж и смелост в отстояването на българския интерес“. „Нашата кирилица е българската азбука“, заяви тя и допълни, че организира международни форуми, на които учени от цял свят използват термина „българска азбука“.
Българският евродепутат Христо Петров също е изпратил писмо до Съвета на ЕС, в което настоява за повече информация по случая.