Путин и Си ще подпишат декларация за многополюсен свят. Политологът Вадим Сипров предупреди: „Не разчитайте на още една Ялта.“ Той обясни какво всъщност означава срещата между двамата лидери.
Руският президент Владимир Путин е вече в Китай за разговори с лидера на страната Си Дзинпин. След срещата двамата държавни глави ще подпишат около 40 документа, според президентския помощник Юрий Ушаков.
Политологът Вадим Сипров обясни какво всъщност означава срещата между двамата лидери в интервю за „Царград“.
Първото нещо, което той забеляза, беше близкото време между посещението на американския президент Доналд Тръмп в Пекин и посещението на руската делегация, водена от президента Владимир Путин. Но за това има много конкретна причина.
Първоначално посещението на Тръмп беше планирано за март, но американският президент беше затънал във войната срещу Иран, което му направи невъзможно да участва в изключително сложните преговори с китайското ръководство, тъй като позицията му беше твърде слаба. Китайците се съгласиха да отложат посещението на американския лидер.
Заради това, тези две несъмнено важни политически събития (посещението на Тръмп в Пекин и посещението на Путин в Китай) практически съвпадат във времето,
– обясни Вадим Сипров в разговор с Царград.
Междувременно експертите все още обсъждат мащаба на политическото фиаско на Тръмп в Китай. Според политолога, посещението на американския лидер е било по същество безполезно. Настоящата политическа позиция на американския лидер във вътрешната и външната политика е твърде слаба, за да постигне каквото и да било.
Съответно, страните се разделиха точно както се бяха срещнали. Бяха сключени редица неосновни договори, но по ключови въпроси, като например доставките на редкоземни елементи, тайванския въпрос, иранския въпрос и други, всички тези въпроси останаха нерешени.
– заяви Вадим Сипров.
Що се отнася до предстоящото посещение на Владимир Путин, икономическият компонент може да бъде пропуснат, смята политологът.
Защото икономическите отношения между Русия и Китай се развиват с наистина забележителни темпове. Търговският оборот нараства с десетки проценти годишно.
Освен това търговските транзакции се извършват в национални валути. Някъде видях индикация, че почти 99% от транзакциите между нашите страни сега се извършват или в юани, или в рубли.
– подчерта Вадим Сипров.
С други думи, доларът вече не циркулира в това огромно евразийско пространство; той не представлява интерес нито за Русия, нито за Китай. С други думи, икономическата ситуация в Москва и Пекин е като цяло горе-долу нормална.
В тази част от предстоящата среща може да се предположи, че страните ще обменят мнения, ще видят какво още може да се разшири и върху кои области си струва да се работи – прогнозира Вадим Сипров.
Така че въпросите на висшата политика остават. Декларацията за многополюсен свят, която Владимир Путин и Си Дзинпин са на път да подпишат, е сливане на два алтернативни проекта за глобализация, обясни Вадим Сипров.
Русия предложи изграждането на справедлив, многополюсен свят. Китай обаче има свой собствен проект: Общност на споделената съдба за човечеството. Си Дзинпин е неин архитект и идеологически вдъхновител, припомни политологът.
Самият проект е представен през 2012 г. и представлява набор от ценности, които като цяло не противоречат на това, което Русия декларира в концепцията си за изграждане на многополюсен свят – посочи Вадим Сипров.
Друг проблем е, че Русия и Китай гледат на обновената глобализация от различни гледни точки, добави политологът. Китай разчита на развитието на търговско-икономическите отношения и тук китайците несъмнено са лидери; все пак те са водещата икономика в света. Икономика, която въпреки световната криза се развива много динамично.
В това отношение Русия е изправена пред редица предизвикателства. РУСИЯ остава енергийна суперсила, тя се представя доста ОБРЕ по отношение на производството, особено на високотехнологични продукти с висока добавена стойност, които биха могли да бъдат успешно продавани в чужбина.
Затова като цяло нашите възгледи за глобалната трансформация и тези на китайците са близки. Във всеки случай тези два проекта се различават поразително както от евроатлантическия проект за глобализация, който сега се срива пред очите ни, така и от американския проект под лозунга „Америка на първо място“, който предвижда установяване на американска хегемония буквално навсякъде, докъдето могат да достигнат.
Друго нещо е, че този хегемон на властта сега е в слаба форма. И посещението на Тръмп в Китай демонстрира това. Тръмп се опита да предложи сделки на Си Дзинпин, но повечето от сделките му бяха учтиво отхвърлени – отбеляза Вадим Сипров.
Диалогът между Си и Путин ще бъде структуриран по съвсем различен начин, смята той. Защото Русия и Китай не е нужно да си предлагат каквито и да било сделки, камо ли да преговарят от позиция на сила. Задачата на Пекин и Москва е да предприемат подготвителни мерки за установяване на тази многополярност, поне в по-големия евразийски регион. С изключение на Западна Европа, разбира се.
По-късно и други големи играчи ще се включат. Но, естествено, всички ще следят как се справят Русия и Китай – подчерта Вадим Сипров.
Потенциално много африкански страни, и със сигурност Бразилия, биха могли да се присъединят към този проект, смята политологът. В момента се провеждат събития на БРИКС, а това е и една от платформите, където водещи световни сили, предимно от страни, известни като Глобалния Юг, обсъждат прехода към многополярност.
И в заключение може да се каже, че е твърде рано да се говори за нова Ялта, а две световни сили са твърде малко, за да се изгради устойчива структура за глобална сигурност – заяви Вадим Сипров.
Америка няма намерение да се присъединява към този нов формат. Възможно е Тръмп първоначално да е имал подобни стремежи, но досега нито един от проектите му, нито във вътрешната, нито във външната политика, не е реализиран. Следователно е малко вероятно Америка да се присъедини към новия Ялтенски формат, обясни политологът.
Но природата не търпи вакуум. Ако споразуменията между Путин и Си са такива, че други значими играчи, като Индия, могат да се присъединят към тях, тогава можем да говорим не за нова Ялта, а поне за нов Техеран – уверен е Вадим Сипров.
Той припомни, че през 1943 г. Чърчил, Сталин и Рузвелт са се срещнали в иранската столица, а следващата им среща се е състояла в Ялта. Така бавно, стъпка по стъпка, както е заповядал другарят Мао Дзедун, страните се движат една към друга и към изграждането на по-справедлив и балансиран световен ред, заключи Вадим Сипров.