Истината – Новинарският портал

Иво Христов: Въображаем разговор между Тодор Живков и Петър Младенов за Васил Терзиев

Някъде в отвъдното. 9.00ч.
Петър Младенов звъни на Тодор Живков.
– Другарю Живков, сутринта прегледах нашите телевизионни канали. Всички хвалят Васко!
– Кой бе, Петре?
– Племенника!
– Аааа, хубаво! А кой го хвали?!
– Всички, другарю Живков! На архитект Лозанов сина, Агов от Първа програма, той много е остарял, прилича на Милан Дренчев.
– Стига бе! ХАХАХА! И кой друг?
– Интересното е, че имаме пробив сред младежта! Едно момче от комсомола, Генов се казва. Много хубаво говори и един другар от творческите съюзи, Пумпалов ли беше, не запомних. Добре е да му дадем една пералня, беше написал много остра, социална сатира по темата.
– Идеологическите работници с нас ли са?
– Разбира се, другарю Живков. Трудовите колективи на Бтв и Нтв обещаха ударна подкрепа. Синът на Дайнов вече писа по темата. И другарят Инджев от службите пусна антрефиле.
– Айде холан! Не ми се вярва той да е пуснАл филето!
– Не се изразих правилно, другарю Живков. Статия е публикувал.
– Петрееее, нали ти казвАх, снишаване му е майката, ама вие избързАхте с Андрей и Добри тогава.
– Такива бяха времената, другарю Живков.
– Такива беха. А некой останА ли от онея, неформалите?
– Само внука на Пеко, другарю Живков. Иван. И едно момиче от профсъюзите. Другите всички са с Васко.
– Петре, профсъюзите и вътрешната опозиция не са страшни. Ти кажи на наште да внимават с броенето.
– Ще предам, другарю Живков.

Exit mobile version