– Г-жо Бодурова, предстоят Ви два големи концерта – на 8-ми юли и на 29-ти август, в Летните театри на Варна и Бургас. Какво ще споделите за тях?
– Всяка следваща година, подарена от публиката за един изпълнител задължава много. Поне така е за мен. Тази година ще включа песни, които никога не съм пяла на концерти. Докато аз не съм в България, моите фенове публикуват всеки ден в социалните мрежи мои песни, правят им клипчета и ми припомниха такива хубави песни, които съм изпяла. Поръчах нови аранжименти и станаха уникални. Защо да ги подаряваме на забравата? По- добре да ги съживя и да се пеят – нали така? Моята публика…, тя е много специална и не ме забрави през всичките тези години. И аз съм й толкова длъжна.
– Преди броени дни Вие кацнахте на родна земя. Колко време планирате да останете в България и къде ще изкарате лятната си почивка?
– На този въпрос имам много хубав отговор – аз изпълнявам обещанието, което бях дала. Ще си бъда повече в България, а там в Щатите ще ходя – ще обърна програмата. Изпълних плана на моя живот – станах майка, бях до детето ми, надявам се като скала – порасна, стана доктор на науките… Другото ми детенце и то се изучи, завършва магистратура през август. Сега е време за мен. Преди няколко години продадох къщата в Симеоново. Крадяха ме, пукаха се тръби… Не е лесно да се поддържа голям имот без да живееш в него. Затова пък миналата година реших и си купих прекрасен апартамент в София и един в моя роден и любим Бургас. Така че повечето време от годината ще си бъда у нас, у дома.
– След миналия Ви концерт във Варна, малката Ви дъщеря е казала: „Мамо, какво правиш в Америка, при тази любов, която я имаш тук?“ Какво й отговорихте и Кристи и Маги ще дойдат ли с Вас за концертите в България?
– И двете ще дойдат. Първо ще дойде Магдалена, после Кристи. Да, тези нейни думи ме зарадваха, защото и тя го разбра. И затова всяка пролет се завръщам, защото знам, че ме чака много любов.
– Вие направихте красива версия на песента на незабравимата Ваня Костова „Искам тази нощ нещо да ти кажа“. С какво тази песен е по-специална за Вас?
– Тази песен е на двама автори, които аз безкрайно уважавам – Михаил Белчев и Стефан Диомов. Нямах в репертоара си тяхна песен. А колкото за самата песен – тя просто дълбае сърцето. И защо една такава песен да не се пее? Направих я по-различно, така както аз я чувствам. Мисля, че у нас липсва това – една песен да се изпее от различни изпълнители. Всеки да даде своето прочитане – толкова ще е хубаво. В Гърция това е много популярно. Тук казват това е песен на еди-кой си. А всъщност песните са на публиката. Бих искала да дам тази идея – хубавите, хитови песни да се пеят от хитовите изпълнители.
– На един от Вашите концерти в НДК голямата Стоянка Мутафова не скри, че сте я разплакали с изпълненията си. Бихте ли споделили някой Ваш спомен със Стоянка, или Георги Парцалев?
– Имам случки много, но трябва с вас да издадем книга с тях. (Смее се.) Стоянка много ме обичаше. Тя никога на никой друг изпълнител не е ходила на концерт. Дойде на моя, за мен бе чест да каже тези думи, които споменахте. С Пацо пътувахме много заедно -концерти… Той все казваше, че иска да се ожени за мен – така ме представяше: „Казвам и цяла България ще полудее! Най-грозният артист се ожени за най-красивата певица! Ама тя, само се подхилква. И всички икони и картини шъ съ нейни, ама…само се изчервява и мълчи!“ Много ме обичаше. Аз бях на двайсет и няколко. Карам ладата веднъж за Бургас, той до мен. Спира ме полиция, още не бях така … известна. Пък и не всички имаха телевизор тогава. Почват да ми пишат акт. И той излиза от колата и вика: „Гледам, че нещо пишете. Мисля, че са хонорарни листи, ще раздавате хонорари и реших да се наредя на опашка.“ Полицаите – милиционерите де – тогава, като го видяха падна една веселба и нямаше акт. Много находчив беше Пацо, имаме много спомени. Имах турне в Русия и му донесох цветен телевизор-портативен, нямаше в България тогава цветни, само черно-бели. Един малък, отвън пластмасов, ама цветен.
– Наскоро пуснахте пост във фейсбук, в който изказвате уважението и възхищението си пред таланта на Тончо Русев. Навръх 24-ти май, искам да Ви попитам – болка ли е за Вас, че неговите големи хитове, както и Вашите, звучат толкова рядко в родния ефир, а се дава трибуна на песни с вулгарни и пошли текстове?
– Аз никъде не звуча. Понякога на концерт се учудвам как публиката знае моите песни. Мъчно ми е, но… Знаете ли каква е моята болка. Че младите изпълнители не продължиха стила на българската популярна песен. А това е точно Тончо Русев – улучихте в десетката. Там е моята болка. Защото започнаха да имитират англоезичното звучене. А ние сме балканска страна. Около нас, всички съседи вземи – пуснеш песен и да не разбираш езика, можеш да кажеш от коя страна е звученето. Точно тази дупка запълни поп фолка, който обаче в много случаи клони към циганската музика с тези киксове (орнаменти ги наричат ) в гласа. Не ме разбирайте погрешно – аз харесвам циганската музика. Но къде е българската?! Искаше ми се българското звучене да бъде Тончо Русев, Зорница Попова, Развигор Попов и други класици на българската поп музика. И не е късно. Това е моят съвет към младите композитори и изпълнители, ако разбира се ми е позволено да дам.
– Миналата година, Вие отбелязахте Вашите 50 години на сцена. За тези години, кой беше най-звездният и най-трудният Ви момент?
– Определено срещу мен има негативно отношение, че не съм живяла постоянно в България. Затова аз го приемам като наказание. Но не съм спряла да творя. Аз имам много повече нови песни от други, които са постоянно тук и на които песните им звучат?! Много бих се радвала и моите песни да звучат. Колкото за моя юбилей…, би трябвало да не се забравя и кой какво е направил за България. Аз съм представяла нашата страна на 5 международни фестивала и съм се връщала с награди, на много престижни международни сцени. За мен най-голямата награда е, че правя концерти в най-големите театри на България всяка година. Някои навремето си позволяваха да ме наричат „кръчмарска певица“, когато никога не съм пяла по кръчми – ресторанти. Там, където съм пяла в Гърция са били огромни шоу програми, където тези същите не са могли да си позволят крака им да стъпне. В живота се налага да преглъщаш и горчилки. Особено в една страна, където има култ към личността. Понякога изразяването е толкова грозно, че ти се иска да забравиш от къде си. Но после си казвам- тя Родината е земята, цветята, природата, въздуха… И тези, които те обичат. Всичко останало е измито стъкло. Когато се омъжих в САЩ си мислех, че съм приключила с кариерата си. Но когато Хачо Бояджиев дойде в Лос Анджелис и ме покани да имам рецитал на „Златния Орфей“, след 3 години далеч, и видях как публиката не ме оставяше да си тръгна от сцената – разбрах , че аз „ЩЕ БЪДА“ в България. Това бе един миг на доказване на голямата сцена. За трудностите- нека не говорим. Всеки минава през трудности.
– Не криете, че сте родена в един от най-бедните квартали на Бургас. Това какво отражение имаше в детските и младежките Ви години?
– Аз съм родена в центъра на Бургас, там където е операта сега. Първите 7 години от живота ми бяха в бабината къща, в най-бедния квартал на Бургас, но като казвам бедния – къщата ни беше прекрасна. И дядо ми се грижеше винаги да имаме табела „образцов дом“. Къща с голям двор, с пейки, където можехме да седим под лозницата, която покриваше целия двор. Със собствена градина зад къщата, където имахме всичко – домати, краставици, чушки, дръвчета. На 25 години успях да направя живота си спокоен и да осигуря тези след мен.
– Имали сте концерти и в Русия и в Украйна. Следите ли новините за военните действия там? А одобрявате ли усилията на Тръмп да се стигне до мирно споразумение?
– Къде ли не съм била – във всичките тогава страни на СССР. В Украйна в 3 града – Киев, Харков и Одеса. Оттам имам спомен – предложиха на техниците да ни продадат военен лазер за ефекти на сцената. Оттогава разбрах, че украинците си падат „мафиоти“. Разбира се, че следя всичко. И това, с което съм напълно съгласна е – от 10 г. Крим е в Руски ръце. Като казва Зеленски, че Украйна няма да го даде, не разбирам – той е даден отдавна, защо за толкова години не направи нищо да го вземе?! Останалото е политика. Аз мисля, че е време Тръмп да се отдръпне. Президентът на Украйна е като пате в кълчища. Много съвети му се дават, а той си знае неговата песен. Че не давал нищо. Ами да изчака още малко – да умрат повече невинни хора и да даде повече. Винаги силният побеждава – това го знаят и най-малките.
– Казвали сте, че щеше да е прекрасно, ако телевизионната легенда Кеворк Кеворкян влезе в политиката. Защо мислите така?
– Защото България има нужда от умни и интелигентни политици, а не от крадци и безверници. Кеворк е един от най-интелигентните хора, които познавам, но това го казах отдавна. Мисля, че напоследък влязоха интелигентни хора. Само дето с едно не мога да се примиря. Тези, които всяка вечер караха българина да стои пред екрана и му предлагаха скечове с цинизми – сега представляват културата на България. Просто зашеметяващо удивително…
– Вие сте красива жена. Според Вас – българите, американците, или гърците – какъвто е съпругът Ви, са по-галантни и добри ухажори?
– От изброените – гърците! Нямам идея за американците, но гледайки ги… ми изглеждат смотани. Гърците имат много хубави обръщения – „матя му“-очите ми, „кардула му“- сърцето ми, „агапи му“ и т.н. Може да се караме, но обръщението е това. Българите са малко по-груби, не всички, де! Дават го по мъжкари – не ми се сърдете момчета. Колкото и да се говори за мен – аз нямам много голям опит. (Смее се.)
– Раждането на дъщеря Ви Кристи ли е най-голямото чудо в живота Ви, след като са Ви казвали, че няма да може да имате деца?
– Това е най-щастливият ден в живота ми – когато станах майка. Когато починаха родителите ми се почувствах толкова сама… Ще ви разкажа една случка, пътувайки по света – Бахрейн/Сидни. Трябваше да чакам дълго самолета за Сидни, Австралия. Бях задрямала и тогава ми откраднаха портфейла – на летището в Бахрейн. Със сълзи на очи, бях тръгнала да се оплача. Дойде един човек и ми каза: „Не излизай оттук. Излезеш ли ще те сложат в някой харем и никога няма да те открият!“ И в този момент си помислих: „Кой ще ме търси? Кой ще пита за мен – няма мама, няма татко…“ Затова исках да дам рожба на земята. Да не бъда сама. И точно на този най-щастлив ден в живота ми, ще бъде тази година концерта ми в Летния театър във Варна- на 8 юли! Поканила съм и страхотния гръцки певец Диогенис- да празнуваме заедно! И после в Бургас на 29 август. Както винаги ще пеем и танцуваме заедно- ще имаме парти… както винаги!
Автор: Светла Йорданова