Народът бил искал мажоритарна система, а ние не сме му я били дали, защото референдумът не бил набрал необходимите бройки гласове. В същия този референдум, същият този народ поиска субсидиите на партиите да паднат от 11 лева на 1 лев. С една и съща бюлетина се гласуваше и за субсидията. Така че, ако смятаме, че трябва да слушаме гласа на народа, трябва да бъдем последователни и да слушаме този глас.
Много мразя лицемерите. Особено наглите лицемери – един път така, един път иначе. Така че, нека да чуем гласа на народа – народът каза 1 лев. Изобщо не коментирам дали това е правилно, или неправилно.
Когато питате народа, трябва да формулирате ясни и къси въпроси. Вие не може да питате ако така, пък онака… Обикновеният избирател не обсъжда сложни хипотези. Питате го иска ли субсидията да стане един лев, той отговаря „да, искам“ и това е. Референдумът е едно много интересно, но и опасно оръжие. Дори някои го наричат ядрената бомба на демокрацията и са прави.
Според мен референдумите работят в една единствена държава от белите държави и това е Швейцария. Там от 200-300 години с референдуми решават много важни неща и са свикнали да използват този инструмент. Във всички останали случаи референдумът или се проваля, или се превръща във фарс.
Виждате референдума за Брекзит до какво доведе – до пълни циркове и да унищожение на останалото от наследството на Великобритания. Освен това, в Европа наблюдавахме няколко референдума, включително и един в Ирландия, който се провеждаше „до дупка“, и за нас беше много полезен. Властите организират референдум, хората гласуват, резултатът не се харесва на властите и властите правят нов референдум по същата тема. И това се нарича референдум „до дупка“. Така че – много внимателно с референдумите. Референдуми на местно ниво. Хората разбират местните проблеми – „дали да поправим покрива на училището или да поправим пътя“, защото имаме едни 50 000 лв. Това е въпрос, на който всеки може да отговори.
Ама дали да развиваме ядрена енергетика, или не, извинявам се много, но е абсолютен кретенизъм да се постави на референдум. Баба Гинка от Гинци не разбира от ядрена енергетика. А в България хората, които разбират, са разделени на две – едните казват „да има“, другите казват „да няма“. Ето защо използвам случая да призова: Много внимателно да се работи с референдумите.