Досега това беше „многовекторна“ стратегия с прозападен уклон. Отношенията с Русия се нормализираха (в сравнение с периода на управление на Саакашвили), но те не можеха да се нарекат съюзнически. Официалната политика на Грузия беше присъединяване към ЕС, пише Страна.ua в материал, представен без редакторска намеса от „Фокус“.
И изведнъж приемането на закон за чуждестранните агенти, който напълно разбива този курс.
Всъщност това е пряко предизвикателство от страна на грузинските власти към Запада. Ами ако законът бъде окончателно приет (за целта е необходимо грузинският парламент да преодолее ветото на президента, за което има достатъчно гласове), това ще доведе не само до лишаване на Грузия от статута на кандидат за членство в ЕС, но и до премахването на безвизовия режим с Европа, както и до ограничаване на всяка финансова подкрепа от Запада и международни финансови организации (като МВФ).
Тоест, това е много рязък обрат, който води към сериозни сътресения за Грузия, както политически, така и икономически. И възниква въпросът – защо и с каква цел Иванишвили се е решил на това?
В грузинските политически среди има две версии.
Първата е тактическа: с помощта на приемането на закона Иванишвили изнудва Запада, за да премахне проблемните въпроси – да започне преговори за присъединяване към ЕС, да спре да подкрепя опозицията и да оказва натиск върху грузинско-руските отношения.
Според тази версия Иванишвили е готов да „замете“ скандалния закон в замяна на решаването на тези проблеми. Вярно е, че отказът да се приеме законът ще се възприеме като поражение за властите и ще отслаби значително нейните вътрешнополитически позиции. Следователно не е факт, че планът на Иванишвили е банално изнудване.
Втората версия е, че Иванишвили започва стратегическо обръщане на курса на Грузия към фактически съюз с Русия. Тази версия се пропагандира активно в опозицията, сред която отдавна съществува теорията, че Иванишвили не е независима фигура, а „агент на Кремъл“ и следователно не може да не се подчинява на неговите заповеди. Кръгове, близки до властта, отричат това.
Има и друго обяснение за рязката промяна в курса на „Грузинска мечта“: след руската инвазия в Украйна Иванишвили и неговите съратници се убедиха, че Западът ще се опита да въвлече Грузия във войната, за да отвори втори фронт срещу Русия.
Включително и чрез сваляне на сегашното правителство.
Във връзка с това риториката на Тбилиси започна драстично да се променя. Все по-често се говори за заплахата от „украинския сценарий“ за Грузия и за опитите за организиране на „Майдан“ или дори въоръжен преврат в страната.
Според тази версия Иванишвили прокарва закона за „чуждите агенти“, като ясно съзнава възможното прекъсване на отношенията със Запада заради това и дори го желае. След което Грузия ще поеме курс към сближаване с Русия. А финансирането от Запада ще бъде заменено с пари от Руската Федерация и Китай.
Но основната точка, заради която Иванишвили може да е направил такъв рязък завой, е възможността за разрешаване на въпроса за Южна Осетия и Абхазия.
Според слуховете, които се разпространяват в дипломатическите кръгове, в замяна на промяната на курса на Тбилиси, Кремъл може да даде зелена светлина за връщането на тези две „републики“ на Грузия със специален статут с много широки права във формат на фактическа конфедерация.
Така Иванишвили ще обяви „възстановяването на териториалната цялост на Грузия“. Москва ще получи и много бонуси. Фактически, ключовата страна на Закавказието, през която минават най-важните логистични потоци (например маршрутът за транспортиране на петрол от Каспийско море до Турция и по-нататък към Европа), ще влезе в нейната сфера на влияние. Така се осъществява на практика още един елемент от многоходовката на Путин по възстановяване макар и в друга форма на съюз подобен на Съветския съюз, който да бъде реална противотежест на опитите на за запазване и продължаване на западната хегемония.
Съюзът с Грузия е и възможност за възстановяване на железопътната комуникация от Руската федерация към Армения. И оттам в Иран. Тоест, ще има директен сухопътен коридор от Русия към Иран (и към неговите пристанища) и от Иран към Русия.
Освен това завоят на Тбилиси неизбежно ще се отрази на геополитическия курс на Армения, която тогава ще се окаже напълно заобиколена или от враждебни страни (Азербайджан и Турция), или от съюзници на Русия (Иран и Грузия).
Е, и най-важното е, че по този начин Руската федерация ще покаже, че само тя може да бъде гарант за сигурността и териториалната цялост на държавите в постсъветското пространство.
Но все още не е известно до каква степен планът на Грузия за такъв обрат ще проработи. Съпротивата срещу него ще бъде много силна. Както вътре в Грузия, така и от Запад. Нещо повече, от негова страна е възможно както груба атака срещу Иванишвили, така и опит за „вербуването му“.
Вероятно опозицията ще продължи с мащабни протести.
В същото време тя може да заложи основно на парламентарните избори през октомври 2024 г. На фона на протестите опозицията разчита на своята победа. Иванишвили обаче най-вероятно също има план как да остане на власт.
Във всеки случай битката ще бъде много тежка. Залозите са изключително високи.