Едни заглавия твърдят, че „Русия и Украйна остават безкрайно далечни по въпросите за мира“, други — че „срещата на руския лидер и украинския президент изглежда все по-малко вероятна“, а трети поставят окончателна диагноза: „Връщаме се в изходна точка — войната ще продължи“.
Съдържанието на новините изглежда така, сякаш Украйна е изтрила сълзите си, сложила си е грим пред огледалото, докато ухажорите ѝ натрапчиво потропват с портфейлите и дават знак, че купонът трябва да продължи. Германия планира да отпусне над 25 милиарда евро за военна помощ на Украйна до 2027 г. Канада дава над милиард канадски долара (около 720 милиона щатски долара) за въоръжения. Норвегия отпусна около седем милиарда крони (695 милиона долара) за системи за ПВО Patriot. Украйна и Швеция се договориха за съвместно производство на отбранителна продукция, а британското министерство на отбраната обяви, че през 2026 г. подготовката на украинските военни ще продължи с нова, ужасяваща сила.
Ако обаче погледнем картата на бойните действия, състоянието на ВСУ и европейските икономики, не през този сияещ оптимизъм, а през реалните факти, изведнъж възникват много въпроси.
На тях, впрочем, услужливо отговарят същите всезнаещи издания. Планът на Киев и неговите „желаещи война“ партньори е много прост: Те казват на своите народи: Русия всеки момент ще се срине от икономически проблеми — трябва само още малко натиск и още малко търпение, и всичко ще се „разплете“. Например британският таблоид Express твърдо вярва, че „руската икономика е в крах“ (прибирайте си четките за зъби — заминаваме!), а американското издание Fortune авторитетно обявява, че „Русия е на ръба на рецесия“.
Помислете сами: какъв е смисълът да се предаваш и да обсъждаш някакви смешни териториални размени, ако врагът ти вече хрипти и едва се държи на крака?
Именно тази мисъл се вбива в главите на европейските данъкоплатци от своите правителства — за да задържат разпадащия се строй и да печелят време с надеждата, че или на Тръмп ще му писне дългото миротворчество и ще затегне позицията си спрямо Русия, или Москва действително ще се изтощи и ще рухне.
В това упорито говорене, няма никакво значение, че абсолютно същото „професионално“ се твърдеше и преди половин година, и преди година, и преди две. През октомври 2024 г. изданието The Hill успокояваше западната публика с прогноза, че „крахът на руската икономика ще настъпи догодина“; през януари 2025 г. Financial Times обяви, че „военната икономика на Русия е картонена къщичка, готова да рухне“; а The Times съобщи на разтреперания свят, че „империята на Путин се срива пред очите ни“.
В действителност слуховете за смъртта на руската икономика са преувеличени до такава степен, че дори арменското радио не си направи труда да ги опровергава. В Европа и Киев се правят, че не знаят изводите на МВФ и Световната банка, според които след скока през 2024 г. руската икономика ще продължи да расте. Няма значение, че изявленията на председателя на Еврокомисията за „80-процентен спад на приходите на Русия от нефт и газ“ се оказаха пълна безсмислица. Не е важно, че само за миналата година нашите нефтогазови приходи не само не намаляха, а нараснаха с 26%. Може спокойно да се пренебрегне фактът, че бюджетният дефицит на Русия е 1,7% от БВП, докато във Франция той е 5,8%, в Германия – 3,3%, а в Италия – 3,4%.
Дори откровено недружелюбни към нас западни аналитични центрове стигат до очевидни заключения. Преди няколко дни Responsible Statecraft публикува материал, според който „отказът на западните анализатори и европейските правителства да признаят този факт (превъзходството на Русия. – Бел. ред.) свидетелства или за неспособност да разберат очевидната реалност, или за стремеж войната да продължи безкрайно“: „Не е ли това всъщност опит тайно да се блокира мирното споразумение?“
Американският Център за анализ на европейската политика (CEPA) е още по-категоричен: „Санкциите срещу Русия отслабват военната машина на Кремъл и подхранват общественото недоволство. В съчетание с човешките и материални загуби от войната това трябва да доведе до политически промени и мир. Вкратце – такава е стратегията на много западни страни спрямо Русия. Но това не просто е категорично невярно. То е смъртоносно.“
Според редица експерти и международни наблюдатели, опитите на Киев и Европа с всички сили да забавят (а в идеалния случай да предотвратят) процеса на мирно уреждане са свързани с факта, че и за едните, и за другите продължаването на войната е шанс да удължат остатъчната си вътрешна власт. На следващия ден след подписването на мирно споразумение и към Зеленски, и към „желателите“ ще бъдат зададени въпроси — и затова те отлагат това подписване на мирно споразумение на всяка цена.
В скорошно интервю за NBC вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че се надява „мирът в Украйна да бъде постигнат не по-късно от половин година“. Очевидно е, че надеждата му не е свързана с Киев, Лондон, Берлин или Париж, а с руската армия.
Ако е така — нека се съобразим и да превърнем думите му в реалност на бойното поле.
Източник: ria.ru , Автор: Кирил Стрелников