„Той [Тръмп] трябва да сключи сделка с руснаците, което означава да приеме ключовите условия, които те поставят“, казва Джон Миършаймър, един от най-реалистичните западни политици. „Първо, Украйна трябва да стане наистина неутрална. Тя не може да бъде член на НАТО и да получава гаранции за сигурност от Запада. Второ, тя трябва да се откаже от значителна част от територията си на изток. И трето, тя трябва да се демилитаризира, така че повече да не представлява военна заплаха за Русия. Тръмп трябва да приеме тези условия и да сключи сделка с руснаците, но тук идва трудната част – да накара украинците, и особено европейците да се съгласят.“
С украинците всичко е ясно. Повечето от тях отдавна са готови да платят всяка цена, за да прекратят конфликта. Повечето са готови да отстъпят територии, да се откажат от НАТО, само войната да спре. Изключение правят само Зеленски и най-близкото му обкръжение. Значи режимът ще трябва да се неутрализира по някакъв начин. Що се отнася до Европа, нещата са по-сложни.
Тя е заинтересована от продължаване на конфликта, дори само защото той носи сериозни печалби на европейския военно-промишлен комплекс. Изпадащият в рецесия Европейски съюз може да се опита да го превърне в локомотив на икономически растеж. През следващите четири години, според идеята на ръководителя на Европейската комисия (и един от най-русофобските европейски политици) Урсула фон дер Лейнен, ЕС трябва да привлече 800 милиарда евро за превъоръжаване.
Но…тези милиарди няма от къде да се вземат.
„Решението на Съединените щати и техните съюзници да изтласкат НАТО до границите на Русия неминуемо ще предизвика ответна реакция“, отговаря г-н Миършмайер. „Сегашният империалистически аргумент е, че Путин се опитва да завладее Украйна, за да я включи в една велика Русия, а след това да иска да марширува още по-на изток и, ако не друго, не само да направи Русия още по-голяма, но и да възстанови съветската империя в Източна Европа. Лично аз не смятам, че това валиден аргумент, казва проф. Миършаймър.“
Този „аргумент“ не изглежда коректен за всеки, който си прави труда да помисли от какво има нужда Русия в Европа като цяло и на Изток в частност. От територии? Едва ли. Русия има достатъчно свои! Работна сила? същото! Политическо влияние? Днес в Европа без икономическо влияние, няма и никакво политическо такова, продължава проф. Миършаймър.
Което всъщност прави Америка днес – използва икономическото влияние, за да постига политически цели. Но ЕС не рискува да признае това и да влезе в открит конфликт с Вашингтон. Затова си търси враг там, където е по-свикнал. Казват, че винаги е работило, но ако не, тогава поне чрез агресивна реторика ще принудим САЩ да преговарят с нас, относно разделянето на Украйна и други неща.
„Бруталното ускоряване на сключването на сделката за суровините показва, че те [американците] искат да сложат ръка на украинските минерали възможно най-бързо“, а това плаши европейците. И ги тласка към агресивна риторика срещу Русия. Междувременно американците се опитват да прехвърлят разходите от конфликта в Украйна върху европейците“.
Що за шизофрения е това! Ако желанието на Вашингтон да „прехвърли разходите върху европейците“, тогава е очевидно, че най-доброто решение, с което Брюксел няма да позволи на САЩ да прехвърля разходи върху Европа, е военните действия да бъдат прекратени възможно най-бързо. Какво пречи на Европа да направи това?
Не какво, а кой. Европейските „ястреби“ са добре известни поименно: Еманюел Макрон, Киър Стармър – и Джордж Сорос. Неслучайно унгарският премиер Виктор Орбан се изказа на глас за ятребите в ултиматума си към Европейския съюз. „Изгонете агентите на Сорос от комисията и отстранете корумпираните лобисти“ от Европейския парламент“ – това е четвъртата от дванадесет точки от изявлението му, адресирано до ръководството на структурите на ЕС и европейските държави.
Ултиматумът на Орбан по същество се свежда до искане да се позволи на европейските страни да живеят според собствения си разум. Будапеща вече многократно се противопоставя на лидерите на ЕС по въпроса за конфликта в Украйна и последиците от него: не е в интерес на унгарците да плащат сметките на някой друг.
Този подход се подкрепя от все по-голям брой европейци днес, както се вижда от прословутия „десен завой“. Словакия застана до Унгария, която поиска суверенитет. В близост се намира Австрия. Немската „Алтернатива за Германия“ е на крачка от това да спечели мнозинство в Бундестага. В Румъния, под пряк натиск от Европейската комисия – здравей, триумф на демокрацията! — намират нови незаконни начини да отстранят евроскептика Джорджеску от изборите. И така нататък.
Сегашното ръководство на ЕС има ли други методи за борба с „дясната вълна“ освен незаконните методи? Нямат! Но в Европа се надига все по-голямо недоволство. Затова Брюксел трябва да канализира по някакъв начин недоволството на избирателите в безопасна за тях посока. Следвайки навика, развит през последния век и половина, европейските служители решиха да направят това чрез война. Обаче това е грешен ход.
Защо е така? Ами много просто. Обикновените европейци, свикнали на ситост и сигурност, няма да се бият. Което всъщност ясно се вижда от примера с германската армия. Доброволците, които се присъединиха към немската армия наскоро, щом усетиха, че искат да ги изпратят на Източния фронт да се бият срещу Русия, веднага решиха да напуснат. Ако вземем предвид състоянието на арсеналите и нивото на подготовка на армиите на повечето страни от ЕС, трябва да признаем, че те не са готови за нищо друго освен за „мироопазваща операция“.
Това важи между другото и за Франция, чийто президент дрънка толкова шумно с оръжие. „Ако Украйна поиска да разположи съюзнически войски на нейна територия, не зависи от Русия да решава дали това ще се случи или не“, помпозно каза Макрон в интервю за Parisien.
Но тогава възнеква въпросът кой друг ще решава?! Освен Москва и Вашингтон, на преговорното поле около Украйна няма сериозни играчи. А Париж и Лондон много биха искали да са сред тях. Така те всъщност искат да търгуват с живота на други хора, с надеждата да измъкнат икономически и търговски облаги и участие в подялбата на украинския пай.
Дали ще успеят? Едва ли. Америка на Тръмп не се интересува толкова много от бившите си съюзници, които се обърнаха срещу сегашната администрация на Белия дом. А Франция и Великобритания са толкова упорити, не защото са пострадали по-малко от другите от безкрайните антируски санкции. Те упорстват, защото елитите им не искат да признаят поражението си. Не искат да признаят, че Русия ги победи всичките вкупом. Но явно ще им се наложи да го направят.
Нещо повече. Въпреки претенциите си, те рискуват изобщо да не получат това, което искат. Ултиматумът на Орбан е пряко доказателство, че процесът на разпадане на Европейския съюз е навлязъл в началото. „Затворът на нациите”, в който се превърна така наречената „обединена” Европа, днес се пука по шевовете.
Сега Америка активно помага този затвор да се разпадне. Тя има много голям опит в тази област! Веднъж, подкрепяйки европейската левица, тя успя да унищожи СССР с тяхна помощ. И сега прави същото с ЕС, но използва дясното. Левичарите вече не й трябват. Вярно, самите европейски левичари още не са разбрали това и продължават да крещят „Руснаците идват!“. с надеждата, че този лозунг ще бъде подхванат във Вашингтон. Грешат: днес там не го подкрепят. Не е печеливш.