Акциите на недоволния народ получиха названието „протест на жълтите жилетки“, защото първоначалният протест на хората бе срещу увеличаване цените на горивата.
На 17 ноември, когато избухна първата вълна на протестите, по улици и площади излязоха над 280 хиляди души. Тази акция бе сравнително мирна и искаше правителството да увеличи минималната работна заплата и да изпълни социалния пакет искания на хората.
На 24 ноември започна втората акция на протеста на жълтите жилетки. И този път, тя съвсем не можеше да се нарече мирна. Протестиращите блокираха улици, пътища и магистрали. Опитаха да проникнат в резиденцията на президента, в Елисейския дворец. Започнаха да чупят коли, магазини, улични лампи и контейнери за боклук.
Тогава полицията нападна протестиращите със сълзотворен газ и водни оръдия.
Нека отбележим, че гневът на протестиращите бе предизвикан, както и в България, от мълчанието на властите и тяхното нежелание да изпълнят исканията на въстаналия народ.
Според френските официални власти, в скоро време се очаква най-голямата вълна на протеста. И този път хората по всяка вероятност ще щурмуват правителствените квартали, богаташките райони от затворен тип, както и движимото и недвижимо имущество около тях.
Голям проблем за властта е и фактът, че „жълтите жилетки“ се ползват с подкрепата на голяма част от населението. И всяка по-твърда проява на сила срещу тях, може да предизвика засилване на протестите. А както знаем, на французите не им трябва много, за да тръгнат на щурм срещу властта.
Това, обаче, не се дължи само на „революционния“ характер на французите. Протестите и бунтовете се дължат преди всичко на вкорененото от практиката, убеждение на хората, че властите никога няма да подобрят живота им по своя воля.
Затова те изграждат силни синдикати, извънпарламентарни партии и протестни движения, чрез които да организират хората и да направят протестите масови и национални.
Точно това ни липсва на нас, в България. Нашите „синдикати“ ни предават всеки ден. Но скоро и това ще се промени.
А като се има предвид характера на нашия народ, властта в България трябва да се плаши много повече, отколкото властта във Франция. Понеже народът ни търпи много. Търпи дори свръх човешките възможности.
Но когато въстане, той иска не просто някакви социални пакети. Той иска смяна на системата и съд за управляващите.
Така че нека властта да мисли бързо. Понеже времето й изтича.
Автор Иво Македонски, istinata.net