Пакетът за 2026 г. включва военно оборудване, съдействие и обучение. В декларацията съюзниците се ангажират да запазят поне същото ниво на подкрепа и през 2027 г. Подчертава се, че европейските членове на пакта и Канада вече финансират по-голямата част от помощта за сигурност за Украйна. Ангажиментите за подкрепа остават суверенно право на всяка държава – позиция, която Европейската комисия потвърди през юни по повод решение на България.
Дългосрочната подкрепа за Киев е част от отговора на Алианса срещу заплахата за евроатлантическата сигурност, която Русия представлява. Още в годишния си доклад за отбраната за 2024 г. българското Министерство на отбраната определи Русия като най-голямата заплаха за НАТО и ЕС.
За да противодействат на тази заплаха, съюзниците увеличават инвестициите си в отбрана. През 2025 г. европейските държави и Канада са увеличили разходите си със 139 млрд. долара. На срещата в Анкара са обявени и нови поръчки за над 50 млрд. долара, като се предвижда разширяване на общия производствен капацитет и ускоряване на иновациите в отбранителната индустрия.
В декларацията от Анкара лидерите препотвърдиха ангажимента си за колективна отбрана съгласно член 5 от Вашингтонския договор с думите:
„Една атака срещу един е атака срещу всички“.
Единството и колективната сила остават основата на сигурността за един милиард граждани в Алианса, се казва в документа.
Паралелно с подкрепата за Украйна, НАТО продължава собствената си модернизация. Алиансът инвестира в поддържането на бойното си предимство във всички области – от конвенционални, ядрени и противоракетни способности до космически и кибер активи. Разработват се системи за високоточни удари, безпилотни апарати, модели с изкуствен интелект и оперативно съвместим трансатлантически боен облак.
Подкрепата за Киев не е прецедент. България например взе решение да предостави ракети С-300 и боеприпаси на Украйна още през 2023 г. Преди две години, на срещата на върха във Вашингтон, пътят на Украйна към членство в пакта беше определен като необратим.
Освен Русия, Алиансът се адаптира и към други предизвикателства като стратегическата конкуренция, хибридните заплахи и регионалната нестабилност. В декларацията се посочва още, че Иран никога не трябва да притежава ядрено оръжие и се отправя призив към Техеран да спазва свободата на корабоплаването в Ормузкия проток.
В края на документа държавните и правителствени ръководители изразяват своята благодарност към домакина на срещата – Турция.