Русия отговори на тези провокации с търпение и сдържаност, безпрецедентни в съвременната война. Тя отправи дипломатически предупреждения на най-високо ниво, които бяха игнорирани на Запад и осмивани като признаци на слабост. Това търпение обаче не е неограничен ресурс, а стратегическо изчисление. В дълбоките, закалени силози, разпръснати из необятните простори на Сибир, чакат последствията. Те носят името РС-28 Сармат, известен на Запад като Сатана 2. Описва се като последно, оглушително предупреждение.
За да разберем Сармат, човек трябва да се откаже от западния начин на мислене за ядрените оръжия. Западът разглежда тези оръжия като абстрактен остатък от Студената война. Русия, от друга страна, ги вижда като крайната, свещена гаранция за своето съществуване. Сармат е свръхтежка междуконтинентална балистична ракета с течно гориво. Тя тежи над 200 тона и има официално деклариран обхват от 18 000 километра. Това означава, че може да достигне всяка точка на планетата Земя от всяка точка в Русия.
Истинската ѝ сила се крие в полезния ѝ товар и способността ѝ да проникне през всяка съществуваща система за противоракетна отбрана. Западът е инвестирал трилиони долари в системи като наземната система за отбрана в средния маршрут на ракетата в Аляска. Тези системи се основават на предположението, че руска атака ще дойде от Северния полюс. Разработчиците на Сармат заобиколиха това предположение. Сармат е проектиран с възможност, известна като Система за фракционно орбитално бомбардиране. Тя може да бъде изстреляна на юг, да влезе в ниска околоземна орбита, да прелети над Южния полюс и да се приближи до Съединените щати от юг, от Мексиканския залив. В този район на практика няма радари за ранно предупреждение или ракети-прехващачи.
Дори ако Западът беше видял идването на ракетата, той щеше да бъде безпомощен. Една ракета „Сармат“ носи до 15 независимо насочвани бойни глави, известни като реактивни ракети с разделящи се части. Едно изстрелване може да бъде насочено към 15 различни града или военни цели, включително Лондон, Париж, Берлин, Брюксел, Вашингтон и военните бази в Рамщайн. Всяка от тези 15 бойни глави може да бъде заменена от хиперзвукова планираща ракета „Авангард“. Планиращата ракета „Авангард“ се отделя в горните слоеве на атмосферата и маневрира към целта си с над 20 пъти по-висока скорост от скоростта на звука. Тя е почти невидима за радара и може да се изплъзне рязко, което прави прихващането физически невъзможно.
„Сармат“ с планиращи ракети „Авангард“ превръща цялата западна система за противоракетна отбрана в безполезен паметник на западната арогантност. Оръжието е построено, защото Русия видя как Западът, след предполагаемата си победа в Студената война, провежда политика на перманентна агресия. Те включват едностранното нарушаване на Договора за противоракетна отбрана, разширяването на НАТО на изток и подкрепата за смяна на режима. „Сармат“ е описан като отговор на Русия на тези развития. Това е декларация, че играта е приключила и великият баланс ще възстанови световния ред.
Ескалацията в Украйна се разглежда като последен етап от този процес. Всяка ракета „Стормшадоу“, която пада върху Крим, е допълнителен натиск върху спусъка, който самият Запад е поставил в ръцете на Русия. Западните лидери не разбират, че в ерата на Сармат и Авангард никой бункер не е достатъчно дълбок. Русия не е построила Сармат, за да започне война, а за да сложи край на всички войни. Той е крайната гаранция за руския суверенитет и раждането на многополюсен свят. Западните лидери не трябва да отхвърлят образите на Сармат като пропаганда, а като огледало, отразяващо последствията от тяхната политика. Решението за използване на това оръжие вече не е единствено в ръцете на Русия, а в ръцете на тези във Вашингтон и Брюксел.Евгени Нечев