„Пловдив има странната способност понякога да изглежда като сцена от балканска комедия с елементи на дипломатически трилър. Точно такъв ден се оказа моментът, когато Елеонора Митрофанова реши да направи нещо, което никой не очакваше – просто разходка по Главната, без охрана, без официални делегации, без протоколна твърдост. Само тя, слънцето над Джумаята и много изненадани минувачи.
И тогава се случи най-непредвидимото – хората започнаха да я поздравяват. Някои дори я прегърнаха.
Пловдив, градът на айляка, отвори обятия.
В първите секунди реакциите бяха смесица от любопитство и недоумение. Но после се стигна до онзи типично пловдивски момент, когато всичко става „айляк“.
Жена на около 70, с торба с пресни зеленчуци от пазара, изведнъж я прегърна така, сякаш посреща далечна роднина: „Е, госпожо, добре сте дошли у Пловдив! Тука е по-спокойно от София, нали?“ Митрофанова се усмихна и кимна, а по Главната вече се бе събрала малка група хора, които я снимаха, коментираха и махаха с ръка.
Млади, възрастни, случайни минувачи.
Най-любопитното бе, че симпатиите не идваха само от възрастните. Млади хора, студенти, дори туристи я поздравяваха, сякаш гледат жива атракция – нещо като „free walking diplomacy tour“.
Един студент от ПУ, леко задъхан, след като бе тичал да я настигне, каза: „Госпожо, може ли снимка? Това, няма да ми повярват в общежитието!“ И се снима, разбира се.
Главната – място за срещи и… неочаквано топли жестове.
Накрая се получи картинка, която трудно може да се напише в дипломатически доклад: посланичка, разхождаща се сред усмихнати хора, прегръдки от непознати, едно почти празнично настроение.
Пловдив отново доказа, че е град с душа – понякога шумна, понякога противоречива, но винаги човешка.
И ако някой ден някой напише книга за странните и красиви моменти в българската публична политика, тази разходка на Митрофанова ще заслужава своя собствена глава.“
/faktibg.com/