Приказките, които представители на Белия дом разказваха за тъй наречената „шистова революция“, в резултат на която САЩ щели да залеят света с шистов газ и шистов нефт, се оказаха просто приказки за малки деца.
По простата причина, че този отрасъл в Щатите е пред неизбежен колапс и срутване. Повечето шистови компании са затънали до уши в дългове. Най-богатите находища вече са на границата на изчерпването. А целта да се създаде производство без загуби, да не говорим за печалби, така и не е достигната. И по всяка вероятност, няма да бъде постигната никога. Защото тъй наречената „шистовата революция“ буквално изпепели милиони декари плодородна земя. И вече дори самото правителство не иска да помага на компаниите в това унищожаване на американската земя.
Всъщност, имаме само няколко „американски“ терминала за сгъстен шистов газ в Европа. Във Франция, Италия и Испания. Но доставките, пътем казано много мижави, идват не от САЩ. А от Холандия, Португалия, Белгия. Но тези „доставки“ са такива, че не могат да изплатят даже средствата, които са дадени за построяването на самите терминали.
Частта на наистина американския шистов газ в Европа е нищожна. Дори в пика на потреблението на газ от САЩ, той не е превишавал 0,7% от общото количество газ, което потребяват страните на Стария континент. За сравнение, през 2017 г. Русия достави на европейския пазар 195 милиарда кубически метра природен газ. А САЩ доставиха по-малко от 2 милиона тона сгъстен шистов газ, което е около 3 милиарда кубически метра. Тоест, Щатите са доставили в Европа 65 пъти по-малко газ от Русия.
И точно затова на американците им трябва да политизират до маниакална степен един чисто търговски въпрос като доставката на природен газ. Понеже с пазарни механизми те никога не могат да изместят руския газ от пазарите на Стария континент. Понеже природен газ от тръбопроводи е много по-надежден, евтин и с по-високо качество, отколкото сгъстения шистов газ.
Затова янките разправят, че доставките на руски природен газ в Европа, включително и в България щели да ни направят зависими от Русия и други подобни. Ами тогава защо например Финландия не е зависима от Русия, въпреки че тя получава цялото количество газ, което потребява от Руската федерация? Много просто. Понеже Финландия има стабилна икономика и нейните стоки стоят добре на руския и азиатските пазари. А страна, която има стабилна икономика не може да е зависима от други страни.
България зависи от САЩ и ЕС по простата причина, че ние нямаме икономика. И чакаме като просяци с протегната паничка в ръка, Международния валутен фонд или Световната банка да ни отпуснат някой мижав транш.
Затова заявленията на Еврокомисията, че ЕС е готов да построи още един – два терминала за сгъстен шистов газ звучат като изискано издевателство по адрес на САЩ.
Нещо повече. Доставките на руски природен газ в Европа през последните години непрекъснато растат. И без Южен поток и Северен поток 2, европейските държави няма да могат да осигурят своите енергийни потребности. Именно затова, въпреки свирепата съпротива на САЩ, тръбопроводите се строят. И нищо не може да попречи на тяхното окончателно завършване.
Защото икономиката винаги е по-силна от политиката. А политиката просто обслужва икономиката като неин „сгъстен и концентриран израз“.
Има и още един аргумент. За да изтласкат или поне да затруднят Русия при доставката на природен газ, на янките ще са им необходими поне 150 кораби газовози. И ако американците наистина планираха да завладеят европейския пазар, те отдавна трябваше да започнат да строят тези кораби. Но, както се вижда, никой в Америка няма намерение да строи такова огромно количество кораби за транспорт на сгъстен газ.
А това означава само едно. Никой в деловите кръгове на Щатите не вярва, че американците могат да завладеят този пазар. Знаят го американците, знаят го в Русия, знаят го и в Западна Европа. И разбират, че напъните на янките да забраняват на европейските страни ползването на руски природен газ, не е нищо повече от желание да унищожат икономиките на държавите в Европа. И те да станат послушни изпълнители на волята на Вашингтон.
Автор Иво Македонски, istinata.net