Основни изводи
(Изследването не взима предвид гласуването в чужбина, което може да има значително влияние)
-
Тези данни не са предизборни прогнози. Те показват предизборните нагласи към момента – към 23 март 2023 г. (своеобразна моментна „снимка“ на обществено-политическите настроения). Тези нагласи могат да подлежат на промяна в оставащите 9 дни до изборите. Още повече, че към момента 10 % от избирателите, които заявяват, че може да отидат до урните не са решили твърдо дали ще го направят и за кого ще гласуват – това представляват около 250 хил. колебаещи се потенциални избиратели, които могат драстично да променят настоящата картина.
-
Към момента може да се очакват поредните „избори с най-ниска избирателна активност“. Данните показват, че пред урните могат да се очакват около 2,5 млн. избиратели.
-
Към момента ГЕРБ води пред коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ с около 2%. Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ засега не успява да консолидира напълно бившите избиратели на двете основни формации участващи в нея.
-
„Възраждане“, към момента, е трета политическа сила, като данните показват нарастване на потенциала им. ДПС са четвърти, като тук традиционно влияние ще окаже гласуването в чужбина. БСП изглежда, че засега е спряла бурния отлив на симпатизанти, но тук значително се е увеличил обема на колебаещи се избиратели – нещо нехарактерно за тази партия.
-
Данните към 23 март 2023 г. показват, че следващият парламент вероятно ще бъде сформиран от седем партии/коалиции. „Левицата“ (4,3%) и „Български възход“ (4,5%) засега са над бариерата за влизане в парламента. ИТН също запазва шансове (3.4%).
-
Данните, към момента, не дават особени надежди за бърз изход от политическата криза. Независимо от това коя политическа формация ще бъде първа и коя втора (респ. трета, четвърта) те ще трябва да решат една много сложна гатанка. Огромната маса от избирателите (около 60%) не биха искали нито правителство лидирано от ГЕРБ, нито правителство лидирано от ПП-ДБ, …нито коалиционно правителство между двете. (Потенциално първите две политически формации). Същевременно огромната маса от избирателите са омерзени от непрестанната политическа баталия и политическа нестабилност и желаят сформирането на редовно правителство.
-
Оформя се парадоксална картина – Не искаме тия, не искаме и ония, не ги искаме и заедно, но … трябва да се състави редовно правителство! Вероятно единствения изход от това положение е съставянето, под някаква форма, на „служебно“ (временно, експертно и т.н.) непартийно правителство … или нови избори.
предизборни нагласи
„А АКО ДНЕС, СЕГА ИМАШЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ?“
% от заявилите, че ще гласуват
* Партии с резултат под 1%
Какво след изборите?
35,6% ОТ ВСИЧКИ анкетирани НЕ ИСКАТ да се случи НИТО ЕДНО от посочените.
редовно или служебно правителство
„СПОРЕД ВАС, КОЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ СЛУЧИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ – ПО-ДОБРЕ Е ДА СЕ СЪСТАВИ РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО ИЛИ Е ПО-ДОБРЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УПРАВЛЯВА СЛУЖЕБНО ПРАВИТЕЛСТВО?“
% от всички
