В политическия живот у нас, заяви академик Воденичаров, цитиран от dnes.dir.bg, не се дискутират реалните проблеми. И то защото политиците искат да изглеждат като „народни хора“ само по време на техния мандат.
А българската икономика изисква дългосрочни решения за своите проблеми.
Всички знаем кой е най-големият проблем на нашата днешна икономика. Това е фактът, че делът на индустрията в нея непрекъснато намалява. Днес, почти цялата икономика е свързана със сферата на услугите и неща, които не дават достатъчно добавена стойност, продължава академикът.
Според ученият, решението на този проблем е в изработването на програми с хоризонт, който продължава 50 и повече години.
И освен това, е необходимо политическите сили да стигнат до консенсус за незабавно развитие на икономиката. Защото ако всяко правителство се занимава със свои, измислени задачи, то ние никога няма да имаме икономика.
„Да седнем да произвеждаме, да произвеждаме стоки с добавена стойност, да престанем да бъдем държава, която прави само суровини“, призова академик Воденичаров.
„Крайно време е, с усилията на всички, да върнем предишната икономическа мощ на България“, обобщава ученият, който ръководи екип от експерти в Българската академия на науките.
В коментар към думите на академик Воденичаров, нека най-напред припомним, че няма икономика без индустрия. Тоест, без предприятия, които да произвеждат необходимите за страната машини и съоръжения. Защото не сме толкова богати, че да разчитаме само на вносни стоки.
Развитието на индустрията беше сърцевината в златната ера на Народна република България. Мощно се развиваха основните отрасли на индустрията – обикновена и атомна енергетика, химическа промишленост, машиностроене и електроника, металургия, производство на електрокари и телфери и т.н.
Затова нашата Народна република беше богата. И осигуряваше достоен живот на 9 милиона български граждани.
Делът на индустрията в Царство България бе едва 15% от общата икономика. По времето на социализма, индустрията вече бе 65% от нашата икономика.
Ние разполагахме с повече ток на глава от населението, отколкото имаше в страните от Западна Европа. Защото нашата енергетика бе една от най-мощните на Балканите и в Европа.
Химическата промишленост у нас осигуряваше 25% от бюджетните постъпления и 30% от доларовите валутни приходи в страната. А това са огромни стойности.
Нашето мощно машиностроене, и електрониката ни, осигуряваха 55% от общия износ на страната. Делът на машиностроенето и електрониката в общата икономика на социалистическата ни родина бе над 30%.
Българската металургия произвеждаше 3 милиона и 300 хиляди тона стомана годишно. Нашето корабостроене работеше със специална българска бронестомана и специално произведена българска корабна ламарина на световно ниво.
Къде е всичко това сега? Кой го унищожи? И защо не се прави нищо, за да се върне индустриалната мощ на нашата България?
Отговорите на тези въпроси са ясни на всички. Днешните новобогаташи и пишман политици, унищожиха цялата икономика. Цялата индустрия бе продадена за скрап и превърната в частни вили, луксозни лимузини, грамадни дворци, яхти, самолети…Само защото чорбаджията трябваше да покаже на всички, че е чорбаджия. И ни най-малко не му пукаше, че наоколо стотици хиляди българи умират в глад и мизерия.
И тези новоизпечени чорбаджии и политици си мислят, че ще избягат от своята отговорност за унищожаването на цяла една страна? И геноцидът над цял един народ? Няма да стане!
Сега представителите на Българската академия на науките се присъединяват към онова, което обикновените хора по интернет форуми и социални мрежи повтарят от години.
Трябва да възстановим мощната българска икономика. И трябва да го направим въпреки желанието на новобогаташите да ни държат в глад и мизерия.
А за да го направим, ни е необходима братската помощ на руският президент Владимир Путин и на велика, славянска и православна Русия.
Защото нямаме други приятели. И никой друг не може да ни помогне.
Автор Иво Македонски, istinata.net